На 7 февруари Чешкият център ще бъде една от спирките на зимното турне на Тасос Стаму – гръцки композитор на електро-акустична музика, импровизатор, музикален технолог и лектор, който в момента живее в Лондон. Това е и поводът да чуем за неговите движещи сили, за разликата между сцените в Англия и Гърция, както и за причините да тръгнеш на турне в един от най-културно изостаналите региони на Европа. Концертът на Тасос в София е част от тройното събитие „Шумна неделя”, в което ще вземат участие още Arma Agharta от Литва и Saint Null от Русе. Организатори са колективът за експериментална музика Amek и радио фестивалът Alarma Punk Jazz на програма „Христо Ботев”.Също както Arma Agharta (Армантас Гечяускас), с когото тръгваш на турне този февруари, ти преследваш много посоки в своята работа. Едновременно си композитор, технолог, лектор и създаваш DIY („направи си сам”) музикални инструменти. Кое се появи първо и има ли посока, която е приоритет за теб?
Доста е трудно да кажа с коя от всички тези „дисциплини“ започнах. От самия момент, в който реших да търся нови и оригинални пътища към музиката, реших да експериментирам и с нови инструменти. По някакъв начин при мен DIY-технологиите и създаването на музика са свързани. Смятам себе си за композитор, но в същото време импровизацията е първичният ми подход и източник за креативно и интуитивно изразяване. Така че май тези две посоки също работят заедно при мен.
Винаги съм смятал, че България не вижда достатъчно от всъщност доста интересната експериментална сцена в Гърция, но смятам, че и самата Гърция е доста трудно място за артистите. Как родната ти страна е отговаряла на работата ти?
Тъжно е, че нашите страни нямат по-стабилна комуникация в сферата на експерименталната музика. В същото време вярвам, че сега е добър момент това да започне да се променя. Според мен сцената в Гърция е доста интровертна и това е една от причините, поради които се преместих в Лондон преди пет години. Със сигурност мога да кажа, че има доста хора в Гърция, които следят и уважават работата ми. Напоследък особено по-младото поколение... Опитвам се поне веднъж в годината да се връщам в Гърция, за да свиря или за да организирам уъркшопове. Някои от хората, които следя са Никос Кириазопулос, Акис Синос, Nokalypse, Маринос Куцомихалис, Понас Алексидис. В миналото работех с много независими колективи (като KNOT Gallery или Frown Tails), но напоследък нещата са или много ъндърграунд, или пък прекалено институционализирани. Наскоро бях поканен от Културен център Onassis да си сътрудничим през пролетта, а те са една от сериозните организации, които се интересуват от електронна музика.
Имаш доста интересна дискография, за която не толкова продуктивни артисти вероятно биха ти завидели. Как работиш, когато нещата стигнат до запис на албум? Всичко твое, което съм слушал, изглежда доста концептуално и тематично.
Хубаво е да чуваш добри думи за изданията си, за което благодаря. Да, винаги има някаква тема, която ми помага да започна да работя по нов албум. Посоките доста варират, но са комбинация от доста лични и по-генерални такива – детството ми, технологиите, древната мъдрост. Обикновено, когато приключа със записите на материала за даден албум, отделям много време за неговото представяне. Особено дизайнът на обложката изключително много ми помага да представям музиката си по най-правилния начин.
Колко важни са концертите за работата ти? Как работиш на живо, винаги ли импровизираш или правиш концерти, за да представяш конкретен материал?
Да представям музиката си пред публика е една от основните причини да съм част от тази сцена. Това винаги ме е вдъхновявало по много различни начини. Импровизацията е основата на изпълненията ми, дори когато имам някаква предварително планирана структура. В различни периоди работя и с различна техника, защото сцената е най-доброто място да пробваш различни инструменти, аудио ефекти и конфигурации.Правил ли си турнета из Балканите преди?
Това е първото ми балканско турне и се надявам да не е последното. Отскоро пътувам с музиката си по-често и ми се струва, че нещата се получават. Не само защото харесвам факта, че срещам нови хора и виждам нови места, но защото всеки концерт е много важен за мен. Мисля, че всъщност започвам да се пристрастявам към свиренето на живо.
Колаборациите с други музиканти също са много важна част от творчеството ти. Какво прави едно подобно сътрудничество добро?
Просто магията на момента!
Твоят спътник Arma често публикува снимки на музикални инструменти, правени от теб. Разкажи повече за този аспект от работата си.
Специализиран съм в дизайна на DIY-синтезатори, като основно модифицирам рециклирани и стари инструменти. Всичко, което правя, е по поръчка или в много лимитирани бройки и се продава под името Stamou Instruments. Редовно организирам и уъркшопове, по време на които уча хората как сами да изработват свои инструменти. И да, Arma е eдин от артистите, които редовно снабдявам с инструменти. Обичам да работя с музиканти, които самият аз харесвам. Знам, че и за тях е важно да свирят с музикално оборудване, изработено специално за тях.
Наскоро The Guardian споменаха теб и твоето поле на работа като една от най-интересните тенденции в експерименталната музика. Какво всъщност искаш да постигнеш с начина, по който работиш със звука и музиката?
Ха-ха, запазил си най-трудния въпрос за края на интервюто. Всъщност, това което се опитвам да постигна, освен да изразявам себе си, е да представям и разпространявам експерименталната музика като достъпна и забавна, но в същото време сериозна и бунтарска съвременна форма на изкуство. Старая се да показвам на хората колко е важно да си независим артист, подкрепян от също толкова свободни и алтернативни общности.
Какво слушаш напоследък?
Наистина има много неща, които човек трябва да чуе и види. Доста ми е трудно да избера, но бих препоръчал да чуете финландския лейбъл LalLalLal, с който напоследък работя. Те издават на касети съвременна експериментална и електронна музика, но и нойз-фолк. Ако трябва да съм честен, не следя толкова отдадено новата музика, но за сметка на по-стари албуми. Тук ще спомена Янис Ксенакис, защото напоследък доста го слушам.
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg