Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Красотата няма възраст

БНР Новини
Пиксида с форма на мида от могилата Голяма Косматка край Шипка, Старозагорско. Краят на IV - началото на III в. пр. Хр. Сребро с позлата, емайл
Снимка: Архив ИМ
Кой любимият, най-впечатляващ експонат за д-р Наталия Иванова, от изложбата „Огледало на времето. Женската красота през вековете“ в Националния археологически институт с музей при БАН? Д-р Наталия Иванова е куратор на изложбата. Лично е докосвала и държала в ръцете си изящните предмети и пособия, като пиксидата , за която разказва в интервюто. А какво е пиксида? Много интересна форма за бижута. Към кой исторически период принадлежи? Къде е намерена? Къде може да се види днес? Великолепната пиксида – кутия за съхранение на накити и козметични вещества, е изключително женски атрибут. Изработена е от сребро с позлата и копира формата на средиземноморската мида Pecten jacobaeus. Със своята изящна украса от 11 сребърни розети, пиксидата се нарежда сред шедьоврите на античните предмети от благородeн метал. Смятана за символ на плодородието и свързана с култа към Афродита, присъствието на раковината в гробницата на Севт III, прави възможна хипотезата за принадлежността й на Беренике, македонска принцеса, съпруга на владетеля.
Архолозите, осигурили великолепните експонати от различни наши музеи в страната, имат основание да твърдят , че открай време красотата на българската жена е повод за гордост. Изложбата проследява промените в прически, облекло и украшения на благородната жена през вековете. Предметите са представени на фона на важни явления в историята на Югоизточна Европа, като Гръцката колонизация, периода на българските земи в рамките на Римската империя, създаването на Българската държава, попадането й под византийска и по-късно османска власт. Изложбата ще остане в Националния археологически институт с музей при БАН до 25 септември 2016 г.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05