Вестник „Вашингтон поуст” характеризира Константин Павлов по следния начин: „…един от най-даровитите интелектуалци, отказал да робува на комунистически режим, властвал в страната до 1989 година. Павлов успява да завоюва популярност въпреки тоталитарната цензура, забранявала публикуването му за период от цели 10 години, заради което творбите му са били разпространявани и четени нелегално”.
Още през 60-те години на миналия век, веднага след излизането на първите му стихосбирки „Стихове” и „Сатири” Павлов е обявен за враг на народа. Поезията му е забранена, книгите му не се издават повече от 12 години. Със своя сатиричен патос заклеймява социалистическата действителност, призовава към непокорство и свобода на духа, опълчва се срещу социалния фалш. Поезията му е лаконична, парадоксална и силна. Затова Константин Павлов е преследван, уволняван и изолиран, а стиховете му са обречени на забвение от бившата социалистическа върхушка. Повече от десетилетие те се разпространяват като апокрифна литература. Или както казва поетът, известен като големият мълчаливец на българската поезия, „повече от три десетилетия / бях в утробата на Кита”.
Освен поезия и сценарии, Константин Павлов е написал и пет пиеси - „Птици” (1968), „Бунт в неделя” (1968), „Древна трагедия” (1969)) и „Персифедрон” (1993). Две от тях - „Древна трагедия” и „Бунт в неделя” са реализирани по радиото.
„Бунт в неделя” е алегорична пиеса, която по неподражаемия константинпавловски начин разказва за състоянието на човек „в утробата на кита”. В постановката участват актьорите Татяна Лолова, Иван Иванов, Петя Силянова, Катя Паскалева, Асен Кисимов, Деса Красова. Режисьор на радиоспектакъла е Петър Дамянов.
неделя, 26 юни от 16.00 часа
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg