Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чипровски обге, Куткус от Сатовча, Северняшка сватба по Згориградски

БНР Новини
Момчил Неков в студиото на предаването.
Снимка: Емил Николов

Това толкова подценявано и едновременно възхвалявано българско село продължава да е безценна съкровищница на памет и традиции. Ястия, като Чипровски обге, Куткус, който се прави както в гоцеделчевското село Брезница, така и целия район на Сатовча, и още много други типични местни храни няма да откриете в менюто на заведенията в нашите курорти, нито в градовете ни, пълни с всякакви „вериги” за бързо хранене. Затова пък са естествена част от всекидневието на местните хора. Зеленото сирене от Черни Вит, Бял мъж, който предците ни непременно слагали на трапезата за Петровден, баницата Дзива от Поповяне и стотици забравени  вкусове и ухания, обаче, рискуват да останат непознати за нашите деца и техните бъдещи поколения. Светът върви към унификация, но ние все още имаме шанса да запазим тази изчезваща, като селата  ни, памет. Можем да я съживим, започвайки от съхраняване на ресурса: опазена чиста природа, уникални породи, ценни билки, здравословни кулинарни навици и рецепти, жив фолклор, обичаи, традиции. За туризма това са приходи с голяма възвращаемост. Въпросът е: как да се направи? Заедно с депутата в Европейския парламент Момчил Неков оглеждаме възможностите за комплексен подход и решения.
Ангел и Катя Петрови. Снимка: личен архивКалендарът на традиционните летни прояви е богат на събития: събори и ритуали за Еньовден, Видовден, Петровден. В Етъра, в троянското село Балканец или в самоковското село Поповяне, в пловдивското Ягодово празниците имат свой, открояващ се облик.
Във Врачанския Балкан районът около пещерата Леденика, стана център едновременно на три празнични повода, кой от кой по-ярки: 10-ти Балкански пещерен сбор, Първи врачански фолклорен събор и Северняшка сватба със съвсем истински младоженци: Катя и Ангел Петрови. Но, както всяка история, и тази сватба в народни носии има своята изключително любопитна, скрита за очите на другите част, за която разказва Велизар Илиев. Когато започва да се готви за сватбата като гост, му се налага да извърви една старинна и красива паунова пътека. По-добре чуйте историите, за да „сглобим” заедно магичната картина от неповторимия живот на българското село.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05