Горещите и напрегнати истории, представляващи в същността си история на семейна война, война за децата на едни, някога щастливи и влюбени съпрузи, решили да се разделят, ще са все по-чест феномен. Този проблем придобива специален смисъл във времената на интензивна глобализация и миграция. В основата на билингвистичния проект на програма „Христо Ботев“ на БНР и полско радио „Захуд“ стои такъв случай. Това е случаят с децата на Тодор и Барбара Василеви, българският татко и полската майка, който стигна до обвинения в отвличане на деца и съдебна процедура за тяхното принудително връщане. Фактът, че случаят с децата на семейство Василеви беше представен едностранчиво от медиите и в двете държави, България и Полша, и беше употребен съзнателно или несъзнателно, и от медиите, и от политиците и в двете държави, дори до степен на парадоксални изблици на шовинизъм, задължи екипа да обхване историята в дълбочина и цялост, до които никой друг преди това не беше достигнал.
Mama - мама, tata - татко, история с деца на заден план е разследваща програма, направена в две държави от двама журналисти, говорещи различни матерни езици, но обединени от вкуса си към документалистиката и от предизвикателството да потърсят истината, да покажат максимално обективно не само обстоятелствата и фактите на един скандален случая, но и емоциите, които го съпътстват, като същевременно доведат съвместната разследваща дейност до обобщение. Това обобщение е важно за творческия замисъл, защото дава шанс да се опознае мащаба и характера на един феномен, който предстои да става все по-разпространен и в най-близко бъдеще, който ще се случва все по-често и който ние ще трябва да се научим да приемаме, като си изработим нов цивилизационен код, да приемаме, без това да довежда до смазващи катаклизми, психически травми на деца и дипломатически конфликти. Посланията на тази продукция са универсални и извънвременни, синхронизирани с европейската реалност, част от която сме и ние.
Съвместната билингвистична продукция на програма „Христо Ботев” на БНР и полско радио „Захуд“ с автори Цезари Галек и Даниела Манолова, продуценти Михал Францковиак (директор на полско радио „Захуд“ по време на проекта) и Паулиана Новакова (директор на програма „Христо Ботев“ по време на проекта) и звукорежисьор на българската версия Живко Марев участва като проект в конкурса за субсидиране на мултилингвистични програми, организиран от Европейската комисия в рамките на проекта Езици през микрофоните и получи една от петте субсидии. На 18 октомври 2009 фичърът беше излъчен едновременно не само в България и Полша, но и в още 16 държави, участнички в проекта. Главното изискване на конкурса Езици през микрофоните беше програмите да намират свои различни или отдалечени аудитории, „аудитории, които обикновено не се изслушват и не си говорят една на друга”.
Продуцентът Михал Францковиак:
Тази продукция ми достави огромна радост и нещо като езикова реализация. Възможността да се води на няколко езика разговор, насочен към търсене на истината в тази много сложна история, в която има замесени и деца, е нещо вдъхновяващо. Истински голямо приключение. Всички тези езици се смесваха на принципа на плетен килим, понякога по учудващ начин. С някои хора в България говорихме на английски, български, руски, ползвахме и чешки. От своя страна Даниела ползваше в Полша чешки и английски, много от диалозите с Цезари се опитваше да води и на полски. Всичко това, взето заедно, е много цветна картина. От друга страна, освен че бяха приятната част от нашата работа, езиците ни позволиха да стигнем до най-важното в тази история - истината. Защото както казва римската поговорка:
Altera pars auditur.
Да чуем и другата страна.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg