Балканският Зелен пояс е част от Европейския Зелен пояс на Стария континент. За първи път денят ще бъде отбелязан в българското погранично село Левка, община Свиленград, на 24 септември 2016 г. За да си го обясните по-лесно, представете си нещо като матрьошка: село Левка е малката фигура, която влиза в Балканския, а той на свой ред, в Европейския Зелен пояс. Колко е дълъг този паневропейски екологичен коридор? – 12 500 км! Простира се по протежение на бившата Желязна завеса: от Баренцово море на север, до средиземноморския юг на Европа! В него се побира „зелена съкровищница“ от огромно биологично разнообразие.
Балканският Зелен пояс, който обхваща южната част на Европейския Зелен пояс, преминава през територията на 9 страни. За наша радост България е важна част от опазеното природно и културно наследство.
Малкото селце Левка е разположено на изключително интересно място: в планината Сакар, близо до гръцката и турската граница. Наоколо – изобилие от културни и природни забележителности, плюс благодатни терени за хубаво вино. В Левка има Демонстрационен и информационен център. Екипът от Левка и техните колеги от „Зелени Балкани“, Спасителния център за диви животни – Стара Загора, успешно работят по Програмата за освобождаване и адаптация на белошипите ветрушки, Програма LIFE на Европейския съюз. Тези доскоро сериозно застрашени от изчезване птици вече са естествена гледка в околния пейзаж.
Всеки празник събира деятели, съмишленици, приятели и любопитни гости. За 24 септември организаторите в Левка искат да е интересно и забавно за всички. Затова с много любов и старание подготвят програма, в която да има много настроение, познания и нетрадиционни артистични средства, като например, „Изложба в обора“.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg