„От Калифорния до Стълпище” – това е заглавието на излязла преди дни книга, създадена по истинската история на един умен и предприемчив българин в Съединените щати – Любен Рабчев. Става дума за документално четиво, наситено с много обрати на съдбата. Но най-вече – с волята да следваш мечтите си.
С господин Рабчев се запознахме преди няколко години случайно по време на една екскурзия до Истанбул – разказва Раймонд Вагенщайн, управител на издателство „Колибри”. – И там се сприятелихме, седяхме на една маса, пихме вино, говорихме за планове. Той се беше върнал току-що от Америка и сподели своите планове какво иска да прави на брега на Дунав. Аз го смятах за малко луд. И то наистина трябва да си малко луд, за да направиш това, което той е направил, което съм имал удоволствието да видя. Близо две хиляди декара пущинак, превърнати в едно чудесно място с лозя, с овошки, с хубав хотел, три ресторанта, винарна, басейн, изкуствено езеро, в което плуват патици. И въобще едно такова райско кътче е превърнал със своите усилия, упорит труд и инат. Защото инатът е много важно качество на г-н Рабчев, даже едно от най важните му качества. И затова може би е един успял човек.
Бягството му в Америка прилича на екшън филм. Той и бременната му жена се скриват в тавана на влак за Югославия, където не са смеели да гъкнат, докато не преминат няколко граници. Впрочем, в книгата са представени не една или две спиращи дъха ситуации.
След като приключва активната си дейност в Америка, където строи жилищни комплекси, има международно признати патенти, занимава се с какво ли не, като се започне от бензиностанции, резервни части за автомобили, с фирма за опаковане на най-различни неща, решава да се завърне в България – отбелязва издателят на книгата. – Причината – да осъществи своята луда идея да направи нещо и в родината си, сблъсквайки се с българската бюрокрация, която и аз съм видял. Тъй като, за да постигне това, което той е постигнал, му трябват невероятно количество лицензи, разрешения, и всеки се опитва да пречи, вместо да помага на бизнеса, който облагородява този край и дава работа на много хора.
Човек много пъти се рее в мислите си и особено, като стане на години, в които е постигнал всичко, което е желал, осъзнава че няма какво по-хубаво да направи за себе си – споделя Любен Рабчев. – И в този момент почва да мисли какво да остави след себе си. Колкото повече години си на този добър свят, колкото повече благополучие си получил, и знаеш, че си седмо поколение в рода, в тебе остава дълбоката мисъл, че нещо трябва да оставим след нас. В тия бурни, динамични времена, много тежко решенията се взимат накъде отиваш и каква посока ще вземеш. Накрая се уморяваш от големите градове, в които сме живели. И почва да те тегли там, откъдето си бил, откъдето са тръгнали птичките, костенурките, рибите и се връщаш на родното си място. Аз по душа съм бил винаги селянин, израсъл съм на село като малък.
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg