Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Златни и други загадки от Плоската могила

Разкопките на селищна могила Юнаците, Пазарджишко, и златно мънисто, намерено в нея. Датира се в средата на каменно-медната епоха (средата на V хилядолетие пр. Хр.)
Снимка: личен архив

Мястото е на 8 км западно от Пазарджик, наричано Селищна могила Юнаците или още Плоската могила, заради формата. Наоколо ниско и равно. Сред тази низина рязко се извисява внушително, странно съоръжение, плоско отгоре. А отвътре? Археолозите са разкрили останките на поне 30 селища, изниквали буквално едно върху друго през различните епохи. Не прилича на гледка от родния пейзаж, а наподобява скрита в земния насип вертикална скулптура от древноафриканското изкуство: ходът на времето и връзката между поколенията там се изобразяват като монолитен стълб. Пра-пра-дядо, на главата му е следващият пра-пра –дядо, отгоре- пра-дядото, над него- дядото, после бащата- синът- внукът и т.н. Само че Плоската могила си е на наша територия, а находките свидетелстват, че е обитавана в продължение на повече от 6 000 години.
Какви са били хората? С какво с се занимавали, какво е било тяхното възприятие за заобикалящата ги реалност? Първите проучвания на могилата край село Юнаците, пазарджишко, започват през 1939 година. Всеки от екипите, работили на археологическия обект, има принос за изясняване на неговата стратиграфия и хронология. През 2001г. разкопките продължават под ръководството на доц. д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН, с редица нови открития. Лятото на 2016 година може би ще остане белязано с намирането на малко златно мънисто. Според една добре позната поговорка, „и малкото камъче обръща колата”. С какво ще промени представите ни този миниатюрен предмет? Веднага започна съизмерването му с датировката на най-старото обработено злато от варненския неолитен некропол. Историци, археолози, реставратори, бижутери, дори специалистите по развитието на парите вече изказват предположения: за възрастта на находката, за сечивата, необходими за изработването на толкова дребен предмет, за необходимостта на бъде направен и за смисъла, който древните хора са вложили... Миниатюрното златно мънисто поставя много въпроси и загадки. Как се чувстват откривателите можете да научите в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05