Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Духът на морето, вплетен в старинни рибарски мрежи

Всички искаме чисти плажове и море, пълно с риба. Вместо това, пълним пясъка с фасове, реещи се празни опаковки от какво ли не, водата се задъхва от изхвърлени гуми, всевъзможни пликове, пластмасови и стъклени бутилки, туби от шампоан, горива, масла...Как в подобна среда да издържат рибите? Още през 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, е прието предложението веднъж годишно да се отбелязва Международен ден на Черно море. Целта е да се привлече вниманието на обществеността върху морските проблеми и усилията за тяхното решаване. 20 години по-късно, на 31 октомври 2016 г. високопоставени представители на страните от региона се събират на международна конференция, за да потвърдят поетите ангажименти по възстановяването и опазването на Черно море и да споделят полезен опит. Част от тази тема е съхраняването на традиционния поминък – рибарството, с характерните древни умения, като плетенето на рибарски мрежи. Една от новините е предложението в Световната листа на ЮНЕСКО да бъде вписан запазеният хилядолетен занаят от Бургаския залив – плетенето на рибарски такъми: таляни, мрежи и винтери. Проектът е с награда от Националната кампания „Живи човешки съкровища - България”. Ще се превърне ли рибарското селища Ченгене скеле в уникален туристически обект, който можем да оприличим на Морски Етър, с представяне на характерния бит, култура и поминък? Дори улиците в такова рибарско селище носят имена на морски ветрове. Какво още разказа в „А сега накъде?“ Стефан Пейков можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05