Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мраморният средновековен град Лютица

БНР Новини
Снимка: личен архив на Филип Петрунов

Той се намира на връх Градището, на десетина километра югозападно от Ивайловград. Наричан е още Цитаделата на Калоян. Мястото е впечатляващо като гледка, а от научна гледна точка е истинско предизвикателство за археолозите. През лятото на 2016 г. там работи експедиция, под ръководството на Филип Петрунов, уредник в отдел „Археология” на Националния исторически музей. Работата обхваща три етапа от средновековния град: крепостната стена, терените около средновековните храмове и крепостното водохранилище.

По изгрев, с тракийски носии, на върха на крепостта Лютица: Габриела Райкова, Ния Петрунова и Виолина Кирякова (първи ред – отляво надясно); Митко Тодоринов и Филип Петрунов (втори ред – отляво надясно).

Основният строителен материал е мрамор, затова Лютица е известна и като Мраморната крепост. За нея споменават византийски автори. Името й е включено в епископски списъци от времето на император Лъв VI (886 - 912), както и в по-късни исторически извори. В тях се преплитат разкази за обсади и движения на войски. А в един от тези прелюбопитни материали рицарят Жофроа дьо Вилардуен, свидетел на паметни събития по долината на река Арда, разказва за българския владетел Калоян, който през 1207 година настанява войските си в „една подвластна нему крепост”. Предполага се, че е Лютица, което превръща обекта в изключително ценен паметник за българската и за световната история. Археолозите се надяват проучванията да хвърлят нова светлина върху управлението на цар Калоян, върху живота в крепостта и взаимоотношенията между Второто българско царство, Латинската и Никейската империи, както и върху граничната комуникация с Атинското дукство през XIII век. Към Мраморния средновековен град-крепост Лютица ни води археологът Филип Петрунов.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05