Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Едита Груберова – вълшебницата, чиито свръхестествени височини оставят публиката без дъх!

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Последната оперна вечер на програма „Христо Ботев“ за 2016 година е посветена на една от най-ярките звезди на световния подиум в последните около четири десетилетия. Едита Груберова – вълшебницата! Виртуозна колоратурка, в чиито бляскави пасажи всеки тон звучи като отронена перла, а почти свръхестествените височини десетилетия наред изумяват и най-взискателните меломани.
Точно преди Бъдни вечер – на 23 декември, музикалният свят поздрави за юбилейния ѝ рожден ден обаятелната Едита Груберова – обичана и аплодирана на всички големи оперни сцени! Мила, скромна, изискана и очарователна дама, изградила една от най-достойните кариери в историята на операта от втората половина на ХХ и началото на нашия – ХХI век. За някои от слушателите ни може и да се окаже изненада, но Едита Груберова продължава да пее. Освен, че всеки месец изнася по няколко рецитала, не спира да играе главни партии на престижни европейски сцени. В ангажиментите й за следващата, 2017 година например, фигурира спектакъл на „Норма“ във Варшава на 5 февруари, в който Груберова ще играе главната героиня. Следват рецитали в Миланската скала и Виенската държавна опера, а през април я чака изключително предизвикателната партия на Елизабета от „Роберто Деверьо“ на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен. После – още рецитали из Европа, после отново „Роберто Деверьо“ – този път в Унгарската държавна опера, а за април и май 2018 в плановете й фигурира Лукреция от „Лукреция Борджа“ – отново в Мюнхен.
Едита Груберова е учила в Консерваторията в Братислава, където неин педагог е била Мария Медвецка, след това е продължила в Академията за изпълнителски изкуства в столицата на Словакия. Като студентка е пяла във фолклорен ансамбъл и няколко пъти е играла в драматични спектакли на Словашкия национален театър. През 1968 дебютира на оперната сцена в Братислава като Розина, след това печели награда на престижния конкурс в Тулуза, а после е ангажирана за солистка в трупата на оперния театър в Банска Бистрица. След събитията от 1968 година Чехословакия преминава през доста труден в политическо отношение момент и границите с всички страни, които не принадлежат към социалистическия лагер, са затворени. Затова през лятото на 1969 нейната преподавателка Мария Медвецка с огромни усилия тайно успява да уреди на талантливата си ученичка прослушване във Виенската държавна опера, след което Груберова незабавно е ангажирана. Няколко месеца по-късно, през 1970 тя прави първата си триумфална роля на сцената във Виена – Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Гласът на младата Едита Груберова е прекрасен: ясен, чист и красив тембър, съчетан с перфектно интониране, драматична сила, издръжливост и рядката способност да пее височините със забележителна плътност. Тези качества я превръщат в идеалната Царица на нощта от 70-те и 80-те години на ХХ век. След дебюта във Виена, Груберова изпява тази партия на всички най-престижни световни сцени, включително и в Метрополитън опера – Ню Йорк.
В интервю с Джанкарло Ландини, публикувано в италианското списание L’Opera Груберова отбелязва, че триумфалният дебют като Царицата на нощта й е донесъл много успехи и участия по целия свят, но накрая тя е разбрала, че с тази роля не може да се направи голяма кариера. Може би свръхвисочините ми не бяха достатъчно добри. Възможно е и една млада певица да не може добре да изпълни тази роля, която всъщност е много по-сложна, отколкото всички си мислят. Царицата на нощта е майка, втората й ария е една от най-драматичните страници, написани от Моцарт. Един млад човек не е в състояние да изрази тази драма. Не бива да забравяме, че (изключвайки свръхвисочините) тези две арии на Моцарт са написани в централния регистър – истинския регистър на драматичния сопран. Едва след като в продължение на 20 години пях тази партия, накрая успях действително да изразя съдържанието й, да изпълнявам Моцартовата музика на ниво, което й съответства.
В годината след триумфалния ѝ дебют във Виена, Груберова решава да емигрира на Запад. Става солистка на Виенската държавна опера и е канена в най-големите световни театри с колоратурни партии. Дебютира в Глайндборн през 1973, а в Метрополитън опера през 1977 – и в двата случая като Царицата на нощта. Същата 1977 година за първи път се появява на Залцбургския фестивал в малка роля в „Дон Карлос“, затова пък под палката на Караян. През 1981 на екраните излиза поредната великолепна оперна екранизация на великия Жан-Пиер Понел – „Риголето“ на Верди. Съставите на Виенската държавна опера дирижира Рикардо Шайи, а в трите главни роли блестят Ингвар Виксел, Лучано Павароти и Едита Груберова. Три години по-късно Джузепе Синополи записва „Риголето“ със съставите на Римската академия „Санта Чечилия“, Ренато Брузон, Нийл Шикоф и Едита Груберова. И до днес дори най-взискателните оперомани включват тази реализация сред най-добрите интерпретации на Вердиевия шедьовър, а Джилда на Груберова определят като „може би най-добрата Джилда въобще“. През 1984 Груберова дебютира в Кралската опера Ковънт Гардън като Жулиета от „Капулети и Монтеки“ на Белини. Репертоарът й се разширява с партии като Виолета, Лучия, Констанца, Манон, а през 1987 пее Донна Анна от „Дон Жуан“ в Миланската скала и Мария от „Дъщерята на полка“ в Цюрих. През 1990 за първи път пее Елизабета от „Роберто Деверьо“ във Виена, а през 1992 е дебютът й като Семирамида от едноименната опера на Росини – отново в Цюрих. През 2003 прибавя към сериозния си белкантов репертоар и главната партия от „Норма“, която пее и през сезона 2008-2009 в Мюнхен и която ще представи във Варшава през февруари 2017. Груберова е почетен член на Виенската държавна опера. Има впечатляваща звукозаписна кариера, като най-забележителното й постижение от последните десетилетия са главните партии в цялостните записи на прочутата трилогия на Гаетано Доницети, посветена на английските кралици от династията Тюдор – „Анна Болейн“, „Мария Стюарт“ и „Роберто Деверьо“. Повече от десет спектакъла с нейно участие са филмирани и издадени на DVD, освен „Риголето“ това са и „Норма“, „Манон“, „Беатриче ди Тенда“, „Лукреция Борджа“, „Линда ди Шамуни“.
В оперната вечер, посветена на Груберова ще прозвучат фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Риголето“ на Верди, „Хофманови разкази“ на Офенбах, „Ариадна на Наксос“ на Р. Щраус.
На финала, точно преди настъпването на Новата година, ще предложим на меломаните задължителна за 31 декември музикално-сценична творба – „Прилепът“, оперетата-шедьовър на Йохан Щраус, в един от най-хубавите записи от края на ХХ век с участието на Едита Груберова в ролята на Адела. Участват солисти, хорът и оркестърът на Виенската държавна опера, дирижирани от Андре Превен. В ролите:
• Габриел фон Айзенщайн – Волфганг Брендел
• Розалинда – Кири Те Канава
• Адела – Едита Груберова
• Франк – Том Краузе
• Принц Орловски – Бригите Фасбендер
• Алфред – Ричард Лийч
• Д-р Фалке – Олаф Бер
• Д-р Блинд – Антон Вендлер
• Ида – Карин Гьотлинг
• Фрош – Ото Шенк

събота, 31 декември, от 20 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мирела Френи и Николай Гяуров

Мирела Френи и Николай Гяуров в "Ернани" на Верди

Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..

публикувано на 22.02.25 в 08:00
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18

"Избрани хорови творби" – вторият сборник на проф. д-р Георги Петков

Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..

публикувано на 20.02.25 в 16:50

Българският хор "Булгапея" с първи концерт в Брюксел за 2025 година

Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création.  Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..

публикувано на 18.02.25 в 14:35
Албена Петрович-Врачанска

Албена Петрович-Врачанска: Човек за да пише, трябва да има нещо да каже

Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...

публикувано на 18.02.25 в 08:20