На 5 януари брилянтният италиански пианист Маурицио Полини навърши 75 години! Ако сте негови почитатели, можете да проследите негови студийни и документални записи в „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“. След спечелването на небезизвестния Шопенов конкурс във Варшава през 1960 година, самокритичният 18-годишен Полини решава да продължи да учи преди да започне своята международна кариера. Така започва заниманията си с Артуро Бенедети Микеланджели, след което вече е готов за своята бляскава кариера с утвърдени оркестри и диригенти в Европа, САЩ, Далечния Изток и Япония.
Репертоарът му се разпростира от Бах до съвременни автори, включително премиери на пиеси от Ноно, Манцони, Донатони, Гуарниери и Берио, както и интегрално изпълнение на бетовеновите сонати – в периода 1993 – 1994 той ги представя в Берлин, Мюнхен, Ню Йорк, Милано, Париж, Лондон и Виена. Своята страст към музиката на ХХ в. доказва и с творби на Шьонберг, Веберн, Булез и Щокхаузен. Сред наградите му се отличават “Ернст фон Сименс” от 1996 г., японската императорска премия от 2010 г. и “Грами” за най-добро солово изпълнение на Шопеновите ноктюрни, реализиран от звукозаписната компания “Дойче грамофон”, а това е и допълнително признание на плодотворното сътрудничество между пианиста и компанията.
“Ние, пианистите – казва Полини - имаме огромна привилегия да имаме най-големия и най-великия репертоар, който съществува за музикален инструмент. Това е грамадно нещо! Например ако си помислиш само с творчеството на Шуман може да прекараш целия си живот. Така че аз правя нещо много просто: избирам произведения, с които искам да имам връзка, постоянна връзка. Произведения, които винаги харесвам, или които не ме изморяват никога, и свиря само тях. Тази възможност идва от изобилието на клавирната литература и аз се възползвам от тази привилегия. Когато говорим за интерпретаторския процес понякога имаш усещането, че стигаш дъното на пиесата. И така и трябва, ако представяш пиесата. Но след година вероятно ще откриеш нови неща, защото така са направени майсторските пиеси.
Никога не можеш да спреш да ги изучаваш и да им се удивляваш. Но при всички случаи интерпретаторският процес е очарование и увличане. Може би хората не осъзнават как работи това, но има два много съществени и важни момента. Първият е мигът, когато откриваш пиесата във всичките й детайли, за да я направиш своя, което е трудно. Това е напълно интимен момент, който артистът осъществява сам, особено солистът. И това е един дълъг процес. След това идва мигът на представлението, в който всичко, което си научил и открил в пиесата, трябва да излезе навън, но придружено със спонтанност. Идеалното би било със спонтанността на импровизацията, но тази импровизация е възможна според мен, с велики музикални пиеси. И само ако имаш тази огромна работа зад гърба си. В противен случай става нещо много повърхностно и не работи. Затова смятам, че великата музика има истинска необходимост от тези два много важни момента навреме. А това понякога е много трудно!” – думи на италианския пианист Маурицио Полини.
Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg