Стане ли дума за злато, най-широкият кръг почитатели на родната археология традиционно ще изредят Панагюрското златно съкровище, Вълчитрънското и още 2-3 знакови находки... Но едва ли сред тях ще са артефакти, като например златната огърлица, намерена в Могилата от бронзовата епоха при село Изворово, община Харманли.
За майсторските умения на древните хора, обитавали нашите земи, красноречива илюстрация са и находките от Харамийската пещера близо до Триград, община Девин.
Неслучайно изложбата „Българска археология 2016“ е определяна като „златна“. Когато разглеждате витрините и постерите в Националния археологически институт с музей при БАН, няма начин да не забележите как златни находки „извират“ отвсякъде.
Вгледайте се в снимката на златната огърлица от Изворово и особено в сложно съставеното златно мънисто в центъра, което прилича на къпина. Уменията, вложени при изработката, и естетиката на бижуто разкриват много познания, вкус и прецизност на работата.
Твърде любопитен е начинът, по който е изглеждала огърлицата при нейното намиране от археолозите, но няма да издавам сюжета. Оставям на вас удоволствието да откриете какво се е случило по време на археологическото проучване, както и след това – при реставрацията. Логично е човек да си зададе въпроса: защо точно в земите на Изворово има такива находки? За да разберем значението на обектите, ще трябва да направим пътуване във времето. Днешното Изворово всъщност е разположено по най-важния път на някогашната Римска империя – Виа Диагоналис, аналогичен на съвременните трансевропейски магистрали. Виа Диагоналис е изградена толкова здраво, че оцелява през хилядолетията. По цялото протежение е имало пътни станции. Едни служели за смяна на конете, други предлагали и нощувка. Най-често за сигурността на станцията и пътниците се грижел военен гарнизон, разположен в изграденото наблизо укрепление. Така и при днешното Изворово е имало важна пътна станция – Кастра Рубра, която с времето се е развивала и като крепост в пределите на Византия.
Другият обект за проучване е Харамийската пещера, дълга 510 метра. Тя се намира в Ягодино – триградския карстов район и има характер на пропастна пещера. Обектът е определян като първото пещерно светилище, открито в Родопите. Докато слушате разказа на археолога Борислав Бориславов, обърнете внимание колко пъти става дума за находки, които нямат аналог.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg