Архитектурата на училищните сгради може да намали проявите на агресия

В това са убедени българските архитекти, чието мнение изразява проф. д-р арх. Стефан Попов, директор на секция „Стратегически образователни проучвания и стратегии“ в Международната академия по архитектура. Училищните сгради у нас, повечето наследени от времето на соца, а някои и от още по-отдавна, са от т.нар. „коридорен тип“. Като оставим настрана паметниците на културата и някои щастливи изключения, външно те масово напомнят казарма, дори затвор. Организацията на вътрешните пространства пък отговаря на авторитарния модел на обучение и класно-урочната система, която отдавна не само не отговаря на днешните стандарти, но и противоречи на нормалните потребности и особеностите на детското поведение.
Още преди години български специалисти са се запознали на място с финландските училища, които са ги впечатлили с простите и ефикасни начини да се избегнат конфликтните точки, на учениците да се осигури безопасност и уют без хиляди камери, охрана и полицейщина. Нещо повече, примерите, които дава арх. Попов, показват, че се икономисва полезно пространство и дори… средства. Необяснимо е, според изявения архитект и преподавател, защо у нас подобни проучвания не намират и най-малкия отзвук и защо не само старите училищни сгради не се преустройват, но и малкото нови, които се строят, повтарят порочния модел от миналото.