Как да се постигне баланс между инвеститорите, археологическото наследство и интересите на обществото? Кои са добрите примери? И къде крехкото равновесие е на път да бъде нарушено, в ущърб на културното наследство?
От 21 до 23 март София е домакин на среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и на Международен симпозиум на тема „Управление на културното наследство“. В основата на инициативата е Националният археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. По време на срещата на ЕАС, България ще бъде приета за пълноправен член на съвета, което е безспорно признание за авторитета на родната археология. Конференцията е естествено продължение на деловата програма, която събира у нас учени от 14 държави. Интересно е да се чуят и съпоставят български и чуждестранни практики, споделен опит по управление и опазване на културното наследство. Дискутираните теми обхващат широк спектър от всички етапи на археологическата работа, като качеството на спасителната археология, свързана с инвестиционните проекти. Холандските специалисти представят примери от взаимоотношенията на терен между археолози и фермери. Изключително важен акцент е оценяването на археологическия принос, като добавяща стойност към обществено-икономическото и културно развитие.
Как с тази сложна и от юридическа гледна точка материя се справят страни като Австрия, Великобритания, Естония, Швеция, Унгария, Холандия, Чехия и други? От българска страна докладите са на доц. д-р Людмил Вагалински и на Надежда Кечева от Националния археологически институт с музей към БАН.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
