Теодосий Спасов: Ние очакваме приемственост, а всъщност няма "предавственост"

Чуйте дискусията

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В ефира на „Нашият ден“ на 21-ви август се състоя задълбочена дискусия за етичните принципи, които стоят в основата на конфликта, довел до протест на част от Детския радиохор и родители.
Събеседниците ни в студиото бяха Александър Велев, генерален директор на БНР, Станислав Додов, координатор „Детски и младежки включвания“ към Националната мрежа за децата, Теодосий Спасов, директор на дирекция „Музикална къща“ БНР, протестиращи хористи и родители.
Целия разговор можете да чуете в аудиофайла, а тук предаваме някои от акцентите.

Станислав Додов: „Аз мисля, че целият този случай исторически е хубаво, че го има в публичния и институционалния живот на страната и да се поучим. Според мен е добре да спрем да мислим за децата като за едни емоционални същества, които се лашкат между мненията на възрастните в един спор. В Закона за закрила на децата има текстове, които касаят правото на мнение на децата. Струва си по-конструктивно да включваме засегнатите страни. Мисля, че вече са водени разговори с родителите. Мисля, че е добре това да се случва и с децата. Занапред е хубаво да се учим едни други с различните отговорности, които имаме, и да водим конструктивен диалог, в който децата имат мнение. Те се борят не само за запазването на диригентката си, но и за хора. А това е отношение на всички възрастни към тях.“

Маринела Симова, протестираща майка: „Аз подкрепям своето дете и правото му да бъде третирано с уважение. На нея (г-жа Караманова) й е предложен договор в ролята на пъдар и ролята на махач на ръце и без достойно заплащане за труд, който е високоинтелигентен.“

Александър Велев: „Това не отговаря напълно на истината. Делят се пари на периоди от две години, защото стачкуващите са си поставили целта да работи още две години г-жа Караманова. Аз пак казах, това не е трудов договор, това е договор за поръчка, т.е. договор по проекти и за всеки проект възнаграждението надхвърля 1000 лв. и мисля, че това е напълно достойно заплащане, защото ангажиментите по тях не надхвърлят един или два месеца. Това е договор по проекти, в който е отбелязано също, че тя ще направи подготовката за следващия сезон, който е 60-и за Детския радиохор, ще дирижира концерта, който е юбилеен, и аз не разбирам къде са проблемите в този договор. На първо място проблемът е, че тя настоява (и това е на първо място в едно изложение, написано до мен) на каква позиция да бъде назначена. Тя няма как да бъде назначена на трудов договор, защото в Радиото нямаме практика да наемаме пенсионери на трудови договори, а тя ще бъде наета за конкретни проекти. Другото, което ме смути, е как така тя ще координира своите проекти с „Музикалната къща“. Хорът на Българското национално радио се ръководи от „Музикалната къща“. Всеки се отчита пред някого. Както Генералният директор на радиото се отчита пред СЕМ, както министър председателят пред Парламента, така и шефът на Детския радиохор също се отчита пред някого. До сега е било изпуснато малко от контрол за съжаление. Ние сме тези, които отговаряме за тези деца, това трябва много ясно да се разбере. И тъй като ние носим отговорност, ние сме много отговорни за бъдещето на тези деца. И затова проведохме конкурс, в който г-жа Караманова участва, беше начело на комисията, сложи подписа си и Теодора Димитрова, един прекрасен музикант, е избрана за ръководител на Детския радиохор. Утре, ако нещо се случи с някое дете, ще търсят отговорност не от този, който е нает за проект, а от тези, които отговарят за Детския радиохор. Това са хората в Музикалната къща, това е диригентът, който е назначен и това е Генералният директор на радиото.
В заключение искам да кажа това, че ние винаги сме били отворени към това да има диалог и не ние сме прекъснали диалога. Ние предложихме този договор, в последствие получихме един отказ от г-жа Караманова и изведнъж на втория час този договор беше разпространен навсякъде измежду родители и всеки да дава съвети кое как да бъде. Единственото нещо, което аз приемам, е тази забележка, че с децата трябва да се работи. Може би наш голям пропуск е, че смяната не се случи пред децата. Да се отиде и да се обясни, че г-жа Теодора Димитрова поема Детския радиохор, а г-жа Караманова продължава да работи с него. Ще наваксаме този диалог, надявам се, и г-жа Димитрова да спечели това доверие на децата. Тя работи над 5 месеца с тях. Но всяко нещо има начало и край. Трябва да се върви напред, а това без смяна няма да стане. Нека да се върнем към академик Христо Недялков. Смяната се състоя след кончината му. Това е сътресение за децата. Аз съм му казвал по време на предишния си мандат: „Господин Недялков, намерете своя заместник, подгответе го да израсне, представете го на децата. Това нещо той не пожела да направи. Същото нещо трябваше да направи и г-жа Караманова много от отдавна - който тя да води за ръка и да го тика към лидерството. Това не се случи. Прогонихме един диригент и не искам да прогоним и втори диригент. Като сме намерили един хоров диригент, който е добър и всепризнат, би било редно да го използваме и да му дадем шанс.“

Теодосий Спасов, директор на дирекция „Музикална къща“: „Както всичко на този свят има тленност, така и, за да няма край на този хор, ние се опитваме да има приемственост. Аз винаги съм уважавал г-жа Караманова и съм я подкрепял. Но имаше и неудачни опити от нейна страна да организира срещу една млада диригентка, която беше при нас, и за съжаление трябваше да се разделя с нея по препоръка на г-жа Караманова. По необясними причини, а може би обясними, и двете диригентки се превръщат от диригент в корепетитор. Има разочаровани хора, които държат конкурс, и след това не работят по своята специалност. Ние очакваме приемственост, а в същност няма „предавственост“.
Аз съм чист и точен човек във взаимоотношенията си с хората. Оказа се, че не е достатъчно само да си талантлив на този свят, а е комплексно. Има много други детайли, които трябва да притежава човек до края на живота си, да ги създава, да ги отглежда, да ги запазва и да ги усъвършенства, докато си замине от този живот.“