Да заминем за Москва…

"Драматургията на Чехов е живопис върху стъкло, през което се виждат безкрайно далечни перспективи."

                                                                                                                                                           Леонид Андреев

Те са три сестри, които се опитват да стигнат до своята Обетована земя. Но дори не успяват да тръгнат натам. В тази пиеса Чехов нарича мечтата им „Москва“. Но темата за провинциалност, еднообразност и безсмислие – едно вечно усещане, което пронизва интелигенцията във всички времена, е тема, която Чехов разработва и в разказите, и в пиесите си. Драматург, положил основите на руската и световната драма, в която няма отрицателни и положителни герои, нито главни и второстепенни персонажи. Има истински живот и хора, такива, каквито наистина са – сложни, многообразни, добри и лоши, всякакви. Драматургичното величие на Чехов е и в неизреченото, „подводното“ течение на човешкия живот. В пиесите му няма гръмки диалози или героични постъпки. Има повече премълчано, много неизказано. И човеци, които се опитват да осмислят живота си, зазидани в бездуховни тъмници.

Антон Павлович Чехов вълнува и е безкраен, неизчерпаем не само защото пиесите му са симфонии, построени по класически правила. Основното е, че той успява да стигне до най-дълбокия човешки глас, който дори да мълчи, пак крещи, за да разчупи рамката и да се въздигне.

Предлагаме ви да чуете радиоварианта на „Три сестри“ от 1980 г. с режисьор Юри Статков.