За 146 път на 19 февруари една голяма съзнателна част от народа на Апостола се вгледа в себе си, за да види свършил ли е нещо от завещаното. Обикновено това вглеждане не води до задоволство. Истината за нас обаче ще се види с очите на следващите, така, както ние по-ясно виждаме днес делата от миналото. Дано и потомците някой ден да открият сред нас честни, борбени и безстрашни българи, на които да се позоват, както ние ги откриваме сред предшествениците си. Още едно име на родолюбец – Никола Славчев (1880-1950) – отново звучи тези дни, благодарение на усилията на внучката му Светла Славчева и на Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. С тяхно участие представихме в „Артефир“ фототипното издание „Карлово – късчета история“ с текстове на първия уредник на музея на Апостола, което съдържа четири книги, излизали от печат между 1934 и 1949 г. Включени са публикации за Теофан Райнов, карловец и съвременник на Левски, за възрожденеца Брайко х.Генов, за църквата „Св. Николай“, за родното място на Христо Ботев, статии от вестници, факсимилета на писма между родственика на Левски Стефан Красев и Никола Славчев.Публицистичният талант и плам на автора личи дори в тези няколко реда от статия, пубикувана на 30 декември 1940 г. в пловдивския вестник „Юг“:
„От 5 години насам една малка групичка, състояща се от 5-6 души чиновници – всички чужди на града – излизайки от някакъв своеобразен патриотизъм, се мъчи да убеди карловското гражданство, че вече е дошло времето да се срути кулата-часовник. За това си желание хората от казаната групичка намират основание в това, че кулата-часовник им напомняла турското робство. Чудно наистина, защо техният поглед се е спрял на кулата-часовник, за който не само че не знаят кога и кой го е строил, но и да се приеме противното – че е строен от турци – то въпросният часовник най-малко може да буди спомени от тъмното робство. Часовниците са дело на по-висока техника и цивилизация и те могат да будят само чувство на благоговение към строителите им.
В Карлово има други паметници, които наистина напомнят както политическото, така и духовното ни робство, но за тях никому не идва наум да ги премахне. Един от паметниците на духовното ни робство е гербът на гръцката патриаршия, който още се търпи в църквата „Св. Богородица”… Но тази плоча с казания герб не бива да се унищожава, а да се запази в музея при читалището „В. Левски”, за да напомня духовното ни робство.
Робството не бива да се забравя, а да се помни. Тежко и горко на онзи народ, който, лежал векове под робство, забрави това робство! – такъв народ е обречен на загинване. И най-дребният паметник от нашето робство трябва да се запази, защото той не е такъв на реално робство, а е на историята. А историята е най-добрата учителка на народите“
Още за книгата „Карлово – късчета история“ и за автора, както и за днешния ден на Националния музей „Васил Левски“ – чуйте в звуковия файл.
Тази вечер в Пловдив, в клуб "Петното на Роршах", ще бъде представена стихосбирката на Владислав Христов – "Пойни птици". Авторът е от Шумен, но живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е носител на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратка проза. Три поредни години е включен в класацията на 100-те..
Оригинално оръжие от Руско-турската война, опълченски униформи, частица от Самарското знаме и копие на знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. – първообраз на българския трибагреник. Това ще бъде показано на изложбата "Боевете край Стара Загора през лятото на 1877 г." Експозицията ще бъде открита днес, 25 февруари, от 15:00 ч . в град..
Тази вечер в Ловеч предстои музикален дуел между тенори и сопрани в спектакъла "Марс и Венера". Ловчанското читалище "Наука 1870" ще се превърне в арена на тази музикална битка. От 18 ч. сцената ще се изпълни с драматично напрежение, страст и виртуозност, защото Държавна опера – Русе представя галаконцерта-спектакъл " Марс и Венера: Тенори срещу..
Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в университетите в Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация. Автор е на книгите:..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Кои са митовете за страшния интернет? Каква е представата на родителя за неговото дете в социалните мрежи? Къде е то – в страшната гора, в която са..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg