Вълнуваща и показателна за отношенията между поляци и българи е историята на построяването на полското посолство в София. Двама автори, които не за първи път работят заедно – Петко Мангачев и Виктор Анчев - събраха в книга поредицата събития, довели до изграждането на зданието, което и днес е украса за столицата ни.
Голяма част от фактите, издирени със съдействието на полското Министерството на външните работи и на българската Държавна агенция „Архиви“, едва ли са познати на широката общественост . Още по-малко известна е дейността на тримата посланици, съвременници на изграждането на посолството, самите те забележителни личности – Тадеуш Грабовски, Владислав Барановски и Адам Тарновски. Историята излиза извън редовите данни за построяването на една сграда – във всеки етап е вградена част от българо-полските отношения, трогателни примери за взаимопомощ и доверие, както и любопитни факти от развитието на архитектурата, дали отражение върху облика на сградата.
Петко Мангачев е дългогодишен журналист, удостоен с Медал на честта „Литовска дипломатическа звезда“ за значим научен принос в разработването на българо-литовските отношения.
Проф. Виктор Анчев е преподавател, доктор на техническите науки с научни интереси в областта на материалознанието и множество научни трудове, но и с интереси към историята, археологията, етнологията.
Двамата са издали в съавторство книгите „Подвигът на група Б“ (българското участие), „Проф. Александър Цанков“ – сборник документи, „Хулио Паленсия – живот и дело в България“, „Анджело Ронкали – живот и дело в България“, Васко Абаджиев – живот отвъд петолинието“. Надяват се сегашният им труд „Посолството на Полша в София в периода 1919 – 1941 г.“ да намери продължение във втори том, в който да опишат културното богатство, съхранявано и съхранено до днес в сградата на посолството. Представянето на първия том се състоя в Полския институт и беше открито от директора Ярослав Годун.
Чуйте в звуковия файл какво разказаха авторите за работата си по книгата и интересни моменти от съдържанието.
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg