Новият живот на Стария Пловдив

През 1956 година старият квартал на Пловдив Трихълмието или Тримонциум се обявява за архитектурно-културен резерват под името Старинен Пловдив. Това е станало с държавен указ на днешния ден. Това събитие само по себе си не е сензационно, тъй като с течение на годините много части и квартали в различни градове, а и цели селища получават подобна титла.

Особеното на Стария Пловдив е това, че не се превръща наистина в резерват (т. е. сбор от стари красиви къщи-музеи или къщи за специални гости). Този стръмен квартал с малки улички с кълдъръм заживява свой собствен живот, с всякакви културни и туристически събития – през годините… та и до днес.

Всяка от богатските къщи си има някаква своя роля в целия архитектурен ансамбъл. В този квартал има магазини, в които се продават сувенири, ресторанти, вградени в типичния възрожденски стил.

Така например Ламартиновата къща – т. е. къщата в която в края на 19 век е отседнал френския писател и политик Алфонс дьо Ламартин – сега е литературен клуб, в който се представят книги, но нерядко се откриват и изложби.

Етнографският музей е приютен в най-цветната къща, с големите сини чардаци – Куюмджиевата, а в Балабановата и в Хиндлияновата къща се организират камерни концерти – най-вече класическа музика.

Пловдивчани разказват, че всичко това е било организирано още през 60- и 70 те години на миналия век, най-силния период на пловдивската бохема. Може би затова вече, освен старите легенди за пловдивския бит от 19 век се примесва със съвременен градски фолклор създаден през отминалите 40-50 години.