Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. "Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври". Това констатира в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".
„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“.
"При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите - добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите", категоричен е проф. Каприев.
"Има разлика между "научна" и "академична" мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема.
Съществува проблемно разминаване между "висше училище" и "университет" – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт", каза още Георги. Каприев.
В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем:
"Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас", допълни д-р Грозданов.
Това са само част от проблемите, засегнати в разговора, който, по думите на проф. Каприев, "завършва позитивно".
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура и традиции, то продължава да бъде място, където миналото и бъдещето се срещат. Ето какво разказаха Ралица Моллова и Мариела Калчева за живота, инициативите и мечтите на общността в селото...
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър..
Фондация "Писаният камък" реализира значим проект, наречен "Цветове и светове", който поставя акцент върху връзката между поколенията чрез разнообразни културни и образователни дейности. Целта на инициативата е да сближи възрастните хора и младото поколение, като предоставя платформа за обмен на опит и ценности. Проектът включва творчески ателиета,..
23 януари е обявен за Ден на ръкописното писмо и съвпада с датата, на която се е родил американския държавник Джон Хенкок, поставил пръв подписа си под Декларацията на независимостта. В съвременната дигитална епоха писането на ръка е почти изцяло заменено от електронната комуникация. Ръкописните писма и бележки обаче подобряват паметта,..
На специално медийно събитие, организирано в литературен клуб "Перото", беше обсъдена темата "Мигрената – актуален проблем на обществото". Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на информираността, адекватното лечение и подкрепата за ефективно управление на състоянието . Темата подчерта и влиянието на мигрената върху бизнеса,..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg