Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. "Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври". Това констатира в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".
„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“.
"При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите - добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите", категоричен е проф. Каприев.
"Има разлика между "научна" и "академична" мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема.
Съществува проблемно разминаване между "висше училище" и "университет" – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт", каза още Георги. Каприев.
В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем:
"Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас", допълни д-р Грозданов.
Това са само част от проблемите, засегнати в разговора, който, по думите на проф. Каприев, "завършва позитивно".
В центъра на глобалните и националните предизвикателства все по-често застава темата за зелените иновации. Данните от второто издание на проучването "Зелени решения от България 2025" , представени от MOVE.BG по време на конференцията Re:Think Green , показват, че близо 40% от зелените проекти у нас създават иновации с принос на световно ниво ...
"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Андреев , политически наблюдател на "Капитал". В немския език сравнително наскоро се появи една дума – Fremdscham . Тя означава да се срамуваш за..
Осъществяването на необикновения риболов, за който се говори в днешното евангелско четиво се показва, че съдбата на всеки човек, от простия рибар до великия цар, е в ръцете на Бога. Там, където се изчерпват човешките възможности, се открива безкрайният простор на Божието могъщество. Този евангелски откъс спира нашето внимание и върху значението на..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни коалиция от международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, наблюдава състоянието на медийната среда и институциите у нас. Какви са изводите им, коментира в "Мрежата" по програма..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и мечтите се сбъдват с любов, постоянство и талант. Двамата бяха в публиката в Манила и проследиха световния полуфинал по волейбол с победата на България срещу Чехия. На терена синовете им –..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
"Театър на чудесата" е уникален фестивал, посветен на сътрудничеството между артисти и учени. Той пренася чудесата на науката на сцената чрез силата..
Градът на каналите, тесните къщи и причудливи фасади... Годината е 1270-та. В малкото рибарско селце на река Амстел се изгражда дига – "дам", за да защити..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg