Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Каприев: Университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи"

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката

| обновено на 10.10.19 в 18:21 БНР Новини
Д-р Борис Грозданов и проф. Георги Каприев (вдясно)
Снимка: Стефани Ангелова

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. "Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври". Това констатира в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".

„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“. 

"При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите - добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите", категоричен е проф. Каприев.

"Има разлика между "научна" и "академична" мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема. 

Съществува проблемно разминаване между "висше училище" и "университет" – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт", каза още Георги. Каприев.

В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем:

"Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас", допълни д-р Грозданов. 

Това са само част от проблемите, засегнати в разговора, който, по думите на проф. Каприев, "завършва позитивно". 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бърдарски геран – сърцето на банатската българска култура

Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура и традиции, то продължава да бъде място, където миналото и бъдещето се срещат. Ето какво разказаха Ралица Моллова и Мариела Калчева за живота, инициативите и мечтите на общността в селото...

обновено на 24.01.25 в 11:35

Гайдарят от Украйна, който вдъхновява ново поколение музиканти в България

Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър..

обновено на 24.01.25 в 09:31

"Цветове и светове": Проект за приемственост между поколенията

Фондация "Писаният камък" реализира значим проект, наречен "Цветове и светове", който поставя акцент върху връзката между поколенията чрез разнообразни културни и образователни дейности. Целта на инициативата е да сближи възрастните хора и младото поколение, като предоставя платформа за обмен на опит и ценности. Проектът включва творчески ателиета,..

публикувано на 24.01.25 в 09:03

Пловдивски ученици пишат писма до личностите, които са ги вдъхновили или разочаровали

23 януари е обявен за Ден на ръкописното писмо и  съвпада с датата, на която се е родил американския държавник Джон Хенкок, поставил пръв подписа си под Декларацията на независимостта. В съвременната дигитална епоха писането на ръка е почти изцяло заменено от електронната комуникация. Ръкописните писма и бележки обаче подобряват паметта,..

публикувано на 23.01.25 в 09:35

Профилактиката на мигрената: Ключът към по-добро качество на живот

На специално медийно събитие, организирано в литературен клуб "Перото", беше обсъдена темата "Мигрената – актуален проблем на обществото". Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на информираността, адекватното лечение и подкрепата за ефективно управление на състоянието . Темата подчерта и влиянието на мигрената върху бизнеса,..

обновено на 22.01.25 в 14:08