Наскоро писателката Дубравка Угрешич беше удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Авторката е позната на българския читател и сравнително често посещава България, стремейки се да съхрани българския си език. По повод награждаването със званието „Доктор хонорис кауза“ тя произнесе тържествено слово на тема „Бонбони Сорбона или моите университети“, в което се потопи в спомени за миналото, Югославия и живота на т.нар. „доброволен изгнаник“:
„В края на краищата, светът не беше идеално място – мама добре го знаеше, но можеше да стане по-добър благодарение преди всичко на знанието, образованието и изкуството. Така някак си го представяше мама. Така си го представях и аз.“
Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Хърватия през 1949 г., в семейството на баща хърватин и майка българка.
Научните ѝ интереси са свързани с руската литература, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са тези на Даниил Хармс и Борис Пилняк. Когато през 1991 г. започва войната в Югославия, Дубравка се опитва да заеме неутрална позиция между сърби и хървати, което не се приема добре от мнозина хървати. Тогава тя избира доброволната емиграция и се премества да живее в Амстердам. Сред най-известните ѝ книги са „Култура на лъжата“, „Музеят на безусловната капитулация“ и др.
Дубравка Угрешич е специален гост в рубриката „Главен герой“. Тя разказва за първата си кукла, която е българска, за това какво е да си писател от т.нар. "малки литератури" и т.н.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
