Ньой, 27.ХІ.1919 г.

На 27 ноември преди 100 години в парижкото предградие Ньой е подписан договорът, с който победителите от Антантата сключват мир с победената България. Ньойският договор е една от трагичните страници в българската история, тъй като от територията на страната са откъснати земи от Кулска, Видинска, Царибродска, Трънска, Кюстендилска, Петричка и Струмишка околии, а Беломорска Тракия преминава първоначално под управление на Антантата, след което е предадена на Гърция. Вследствие на това близо 100 хиляди бежанци напускат изгубените територии, а над 600 000 българи остават да живеят в чужди държави. 

Оттогава за България (както и за Унгария) започва да се говори, че е държавата, която граничи сама със себе си. Забранено е да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, задължителната военна служба е отменена, сухопътните сили не трябва да се повече от 33 000 души, включително полицията. 

2,25 млрд. златни франка са репарациите, наложени на българската държава. Договорът е подписан от земеделското правителство на Александър Стамболийски, който, според легендата, чупи писалката, с която слага парафа си. 

Въпреки това договорът е ратифициран на 15.ІІ.1920 г. Събитието е знаменателно за българската история, за него е изписано много, но книгата на Стоян Райчевски „Долу Ньой“ го осветлява от още страни – познати и непознати. За Ньой в „Премълчаната история“ говорим с автора Стоян Райчевски и с историка Николай Поппетров от Института по история към БАН.