Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ЕК отива на съд заради финансиране на деинституционализацията в България

А споровете по новия Закон за социални услуги не спират

| обновено на 13.12.19 в 13:07 БНР Новини

За първи път в Съда на ЕС се предявява съдебен иск към ЕК по социален казус. Три организации за права на хората с увреждания започнаха съдебно производство срещу Европейската комисия поради отказ да спре финансирането на институции за хора с увреждания.

Дело T-613/19 е заведено пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и оспорва решението на Европейската комисия да не спира финансирането от ЕС на България.

Още през февруари трите организации: Европейската мрежа за независим живот, фондация Validity и Център за независим живот призоваха българското правителство незабавно да спре програма, насочваща средства от европейските структурни и инвестиционни фондове за изграждане на голям брой институции за хора с увреждания и възрастни хора. 

Въпреки заявения от България ангажимент за деинституционализация тази инвестиция само заменя големите институции с по-малки, без да решава дискриминацията, социалното изключване и сегрегацията на тези групи.

Причината за съдебния иск: продължаващото финансиране на инициативи, водещи до сегрегация на хора с увреждания в България.

Проблемното финансиране е безвъзмездно и е по процедура BG16RFOP001-5.002 “Подкрепа за деинституционализация на услугите за възрастни хора и хора с увреждания“ по Приоритетна ос 5 “Регионална социална инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“. То възлиза на 18 млн. евро, които ще бъдат използвани за изграждане, обновяване, обзавеждане и оборудване на 6 дневни центъра и 68 групови дома за възрастни хора и хора с увреждания, с психични, интелектуални затруднения и с деменция.

До 2010 г. в България имаше 137 институции за деца, от които 23 бяха ДМСГД** – Домове за медицински и социални грижи за деца (от 0 до 3 години), а останалите бяха домове за деца с физически, психически иумствени увреждания, също и домове за деца, лишени от родителска грижа.

През 2009 г. общият брой деца в институции беше 7587. В началото на „деинституционализацията“ бяха затворени всички домове за деца с увреждания и 8 ДМСГД**. Всички институции за деца в България трябваше да бъдат затворени до 01.06.2016 г., но това не се случи.

Капка Панайотова - изпълнителен директор на Център за независим животВтората фаза на деинституционализацията започна през 2017 г.  Тя цели затварянето на всички домове за деца, лишени от родителски грижи, и останалите 15 дома за деца до 3 г. (ДМСГД**), където са настанени децата с най-тежки множествени увреждания.

„Визията за деинституционализация на децата в България“ предвижда закриването на всички институции за деца до 2025 г.


Предвиждат се следните нови услуги:

16 нови дневни центрове за деца с множествени увреждания,

27 нови дневни центрове за деца с увреждания и техните семейства,

28 преходни жилища за деца от 15 г. до 18 г., 

17 наблюдавани жилища,

83 ЦНСТ* за 830 потребители,

плюс нови услуги за превенция и работа с родителите.

Според доклади на Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане деинституционализацията на децата е успешна в България. 

Обаче вместо да премахне изцяло институционалните грижи за деца „Деинституционализацията“ създаде нови проблеми.
Какво става след изпращането на над 2000 деца и младежи с различни увреждания в новооткритите ЦНСТ*?

По стандарт в една къщичка трябва да живеят до 4-5 деца. Сега масово там са настанени по 14-15 деца.
Понеже нямаше профилиране на уврежданията, в някои ЦНСТ* съжителстват деца и младежи с различни по вид и степен увреждания, чието отглеждане заедно застрашава здравето им. Там живеят и деца без увреждания, но с проблемно поведение, отделени от семействата си поради риск. Първите се нуждаят от специфична и постоянна грижа, а повечето от другите имат антисоциални прояви.

Поради недостатъчно финансиране липсва непрекъсната медицинска грижа и достатъчен медицински персонал за нуждите на децата с тежки ментални и/или физически увреждания, а и не са предвидени пари за охрана на ЦНСТ*.
Възникват резонните въпроси:
- Кой е отговорен за настоящото положение и ще се търси ли сметка за разхищението на милионите евро от ЕС?
- Не са ли новите ЦНСТ* всъщност по-малки институции?
- Как ще се извършва деинституционализацията на възрастни хора?

През септември беше внесен съдебният иск в Съда на ЕС срещу Европейската комисия. През ноември искът беше приет в съда.

Експерти от международната организация Disability Rights International („Интернационал за правата на хората с увреждания“) анализираха резултатите от деинституционализацията у нас, установиха, че тя се извършва погрешно и представиха в доклад фрапиращи нередности в новите домове.

Напоследък се организират всякакви протести срещу Закона за социалните услуги – ЗСУ***. Дори Светият синод на БПЦ излезе със становище, че законът „противоречи на Конституцията, ограничава родителските права и поставя родителите в невъзможност да възпитават собствените си деца“.

В парламента през последните седмици бяха внесени три различни законопроекта с поправки в ЗСУ***. По тях в момента се прави проучване от общински експерти по социални дейности и членове на Постоянната комисия по труда и социалната политика.

Интересно дали един нов закон ще разреши тежките проблеми, трупани с години?


ЦНСТ* – Центрове за настаняване от семеен тип – къщички от резидентен тип, финансирани Министерството на труда и социалната политика

ДМСГД** – Домове за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години – към Министерството на здравеопазването .

ЗСУ*** – Закон за социални услуги – приет от 44 НС на 7 март 2019 г., обнародван в ДВ на 14 март 2019 г.  ЗСУ влиза в сила от 1-ви януари 2020 г.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Варненски фермерски пазар

Варненски фермерски пазар

През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..

публикувано на 23.07.25 в 14:15
Д-р Илко Семерджиев

Д-р Илко Семерджиев: Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка

Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..

публикувано на 23.07.25 в 13:45

Силвия Гордеева: Искаме пълно финансиране на корсетите за деца със сколиоза

В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..

обновено на 23.07.25 в 13:08

Димитър Маринов: Работата е много, но лекарствата няма да поскъпнат заради еврото

С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..

обновено на 23.07.25 в 12:15

Безплатни тестове за хепатит В и С в цялата страна

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..

публикувано на 23.07.25 в 12:10