Дали? Миш-маш на Станислав Лем дава изненадващ отговор на този екзистенциален въпрос и освен самия отговор, още много послания в текста са неочаквани и провокативни. Историята на един автомобилен състезател, преминал през поредица от трансплантации, неусетно придобива мащаба и на история на човешкия род изобщо, сграбчена от гениалната хрумка и перфектната драматургия на Станислав Лем в един съдбоносен момент от съвременността. Комедийно-хорорните изкривявания на тази възможно-невъзможна история са предизвикателство за аудиопостановката и 5 години след нейната премиера на 14 декември 2014, радиопиесата Миш-маш в режисьорската интерпретация на Гаро Ашикян е още по-актуална и въздействаща.
Йосиф Шамли изпълнява ролята на адвоката Харви, една от двете главни роли на пиесата. Посвещаваме това повторно излъчване на Миш-маш на паметта му.
Преди да стигне до Радиотеатъра, Миш-маш има вече дълго и сложно творческо CV. Написана е през 1955 г. като радиопиеса със заглавие Вие съществувате ли, мистър Джонс?/ Czy pan istnieje Mr Jones? През 1968 радиопиесата е превърната от автора в сценарий на полски телевизионен филм със заглавие Миш-маш/Przekladaniec, чийто режисьор е Анджей Вайда.
Действието във филма се пренася напред в бъдещето и, обърнете внимание, това „напред в бъдещето“ от гледна точка на 1955-а е всъщност 2000 година, когато медицината вече ще се хвали с толкова фантастични успехи, че въпросът за началото и края на живота и за идентичността ще стоят по коренно нов начин. Филмът обикаля Европа, предизвиква многобройни анализи и получава международни награди, дори специалната награда на Фестивала на фантастичните филми в Испания. През 1969 радиопиесата е преведена и издадена на английски език. Започва и нейният динамичен сценичен живот. Преводът Миш-маш на заглавието Przekladaniec е свободен превод. Буквалният превод е Многопластов сладкиш. Макар и не достатъчно разговорен, директният превод цели дълбоко в гротесковото значение на текста, акцентира върху построяването на нещо от слоеве, върху създаване на нова креатура от пластове.
Зад фантастично-гротесковия сюжет изниква втора история, която коментира същностни идеи на цивилизацията. Автор, който използва науката, за да изрази философска истина – е най-кратката рецензия на The Times.
Това силно, ефектно и пълно със съспенс аудио направиха актьорите Йосиф Шамли, Иван Юруков, Ана Пападополу, Вяра Коларова и Георги Къркеланов, Гаро Ашикян, режисьор, композитор и автор на музикална картина и студийните звукорежисьори Живко Марев, Константин Райдовски и Димитър Василев.
Слушайте в неделя, 15 декември от 16-00 ч. по програма "Христо Ботев".
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
На 1 ноември – празникът на програма "Христо Ботев", в предаването "Мрежата" разговаряме с директора на програмата Кин Стоянов . "Културата в..
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му..
Има една отдаденост, която е повече от изпълнение на задълженията, една енергия – особено в ден като днешния, по-голяма всеотдайност, с която един мениджър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
