Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров са двама български интелектуалци – тя преводач и преподавател по английски, той – математик и фотограф, захванали се със задача, за която е редно да получат адмирации: разказват историите и показват лика на българските къщи, построени в края на ХІХ век и през първата половина на ХХ век, носещи в себе си дух към модернизаторство и стремеж към цивилизована Европа.
Двутомникът „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ е безценна съкровищница с образите на старите български къщи от София, Варна, Свищов, Бургас, Сливен, Дрянова, Кюстендил, Велико Търново, Лом и откъде ли още не, благодарение на която разбираме, че днешният „имидж“ на България с потурите и калоферските хора, налаган от някаква криворазбрана национална идентичност, всъщност няма нищо общо или почти нищо общо с устремленията на водещите наши първи люде – лекари, фабриканти, производители, индустриалци, артисти, агрономи, които са строили домовете си, поръчвайки ги на водещи европейски архитекти или на български, завършили образованието си във водещите сградостроителни училища на Западна Европа. Тези къщи са препълнени с история, която едновременно радва и покрусява: радва, защото в тях виждаме неукротимия български дух към най-добрите постижения на човечеството; покрусява, понеже този дух през 1944 г. безжалостно е прекършен, убит или пратен по лагери и затвори.
Слава Богу, много от тези архитектурни бисери са останали до наши дни и Мариана Мелнишка и Александър Н. Геров разказват премълчаните им истории – безкрайно интересни, безкрайно поучителни. Разказваме ги и ние в „Премълчаната история“ с тяхна помощ, за да установим за пореден път, че българската история не е само кръв, дрънкане на оръжие и битки, а също и строителство, градеж, съзидание, творчество.
Няма начин да не сте виждали снимки от Каньона на антилопата в щата Аризона. Фотосите са любими скрийнсейвъри със завладяващите си червено-оранжеви цветове, които доста напомнят преливащите нюанси на скалите в йорданския град Петра. Каньонът се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейж. Не е известно кога точно “бледоликите“ са..
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави на петте континента. От 2020 г. Силвана и Инка са в България и са съавтори на книгите "Дишай, за да живееш", "Учебно помагало по енергийна анатомия" и "Работилничка за самоуправление – за деца,..
Неотдавна бях в Киргизстан и там почти всички ме питаха "Била си си в Швейцария?". Защото някои гости сравнявали природата на далечната азиатска страна с държавата на шоколадите и Алпите. Да, наистина в Киргизстан има ледници, върхове седемхилядници, тучни ливади с щастливо пасящи крави, овце и кончета и бистри реки, от които с наслада да пиеш. Обаче..
Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. "Понякога е много трудно да разказваш как е изглеждало нещо, в случая говорим за великолепен средновековен..
Преди броени дни, в Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928", бе представена първата в България адаптирана брайлова граматика по английски език за напреднали. Помагалото на филолога и поет Майкъл Винс ще даде възможност за нови хоризонти и надграждане на основните познания, което, от своя страна, ще повиши квалификацията на незрящите..
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град...
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави..
Три века след нейното създаване, музикалната трагедия на Шарпантие – "Медея", намира своята майсторска интерпретация на сцената на Парижката "Опера гарние"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg