Ако някой реши да инвестира в проучване на връзката между избора на лично име и социалния, образователния и т.н. статус на родителите, сигурно ще се получат показателни резултати. Но тъй като средства за подобни „разточителства“ днес у нас не се намират, си доставяме доза лукс от миналото – миналото на царска Русия от 18-и – 19-и век. Не че разполагаме със статистика за тогавашната именна система, но, покрай изследването на руската литература от епохата, проф. Ангелина Вачева, преподавателка по руска литература в Софийския университет, се докосва до една изключително любопитна картина.
Изборът и дори начинът на произнасяне и изписване на личното, бащиното и фамилното име, съответства на социалния произход на поданика. Най-общо хората се делят на висше дворянство, редови дворяни и простолюдие, а във всяка от тези категории има още степени и подкатегории. Преминаването от едно съсловие в по-високо е рядкост и бариерите са почти неразрушими. Ситуацията обаче е дала повод на писателите да изградят ярки образи, включвайки плана на имената, сам по себе си разказващ цяла история за героите и съдбата им. Кои имена са подхождали за знатните велможи, за търговците, великите княгини и как западната мода прониква в консервативното руско общество, чуйте в предаването. А най-напред, разбира се, отдаваме значимото на името-титла Иван, най-разпространено и равняващо се на понятието „човек“.
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит базар, където са се продавали фини тъкани, ориенталски килими и специфичните кози кожи, с които градът бил прочут навред. Покритият базар имал дебели дървени порти, а във вътрешността му били разположени..
Преди десетина дни Иван Костов, един от най-важните политици на прехода в България, дари своя архив на Държавна агенция "Архиви". Безспорно значим жест, който ще осигури на бъдещите изследователи обосновано да проучват и детайлно да възстановяват движението на страната ни към демокрация и пазарно стопанство. Иван Костов призова и други политици..
На 22 октомври 2024 г. България беше домакин на Международния форум "Бъдеще 2.0: инвестиции в грамотността за демокрация, устойчиво развитие и човешки капитал". Целта на събитието бе да очертае връзката между намаляващите нива в уменията за извличане на информация при четене, които водят до редица обществени проблеми. Водещи експерти в сферата на..
Проявата се провежда всяка година в различни държави, в категория 9-12-годишни – за втори път. Домакини бяха две български училища – ЧСУ "Български школо" и 191 ОУ "Отец Паисий" в с. Железница. За седмица близо 60 деца от 9 държави в различни континенти гостуваха в български семейства и се включиха в разнообразни дейности. Обединяващата тема тази..
Не е тайна за никого, че решаването на социалните проблеми на държавата ни се крият в образованието и разкриването на пълния потенциал на населението, част от което са и ромите. Практиката показва, че при ромските деца почти винаги има надграждане в степента на образование на родителите. В смисъл, ако родителите имат средно образование, то в много от..
На 22 октомври 2024 г. България беше домакин на Международния форум "Бъдеще 2.0: инвестиции в грамотността за демокрация, устойчиво развитие и човешки..
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит..
Художникът Валентин Бакърджиев представя новия си концептуален проект "Възкресение" в Националния музей "Борис Христов" в София. Изложбата преобразува..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg