Хемингуей напълно е съзнавал колко е талантлив и колко човешки недостатъци има

Има ли смисъл да съсипваме хората, които обичаме, в името на таланта и вдъхновението? "Есен във Венеция" е документално-художествено издание за живота на Ърнест Хемингуей в Италия през 50-те години на ХХ век и срещата му с Адриана Иванчич – муза на последните му бляскави произведения. Италианският писател Андреа ди Робилант гостува в студиото на "Артефир", за да представи своята книга. Андреа ди Робилант не е бил снизходителен към Хемингуей. 

"Това е проблемът на всички нарцисисти. Условията за живот на хората около тях са опасни. Много хора около Хемингуей са наранени от личността му, от егоцентризма му. Но пък е бил и изключително щедър към хората, които обича."

В едно писмо до Адриана Иванчич Хемингуей пише от Куба: "Работя добре, колкото мога, от гордост, за която се предполага, че е грях, но тя е едва ли не единствената ми добродетел."

"Смятам, че Хемингуей напълно е съзнавал колко е талантлив и колко недостатъци има като човек."

Действието се развива не само във Венеция – а в Куба, в Африка

"Аз съм журналист, репортер съм, обичам да разчепквам детайлите. Причината за многото подробности в книгата е, че имах много добър подложен материал. Хората в онези дни са пишели много писма. И в тези писма те влагат много интересни подробности от ежедневието си. А четвъртата съпруга на Хемингуей Мери си води и дневник, което дава още подробности за живота им."

Годините, описани в романа, са тези, в които Хемингуей преживява творческа криза след първите си известни произведения. Може би Венеция и срещата с Адриана Иванчич (венецианка с роднини от Далмация) стават причина да се родят великолепни произведения, едно от които е "Старецът и морето"?

"Моят подход е журналистически. Опитах се да разбера защо са се случвали тези неща. По това време Хемингуей е бил в творческа криза. От 10 години не е писал роман и не е харесвал начина си на писане. Без съмнение, влюбването в Адриана му е дало повторен импулс на творчеството му. Това не е мое обяснение. Това е обяснението на Хемингуей." – казва Андреа ди Робилант.

Много алкохол се лее в тази книга...

"Да... Прачичо ми – Карло ди Робилант – е бил добър приятел на Хемингуей – обичали да пийват заедно... и се напивали заедно. Пиянството на Карло е щастливо и затова Хемингуей е обичал да пие с него."

Хемингуей е бил много опитен в "договорките" и "търговските похвати", които използва при разговори с издателите. Читателите и почитателите винаги си представят, че авторите са нещо повече от човеци...

"Един от най-интересните епизоди в книгата е, когато Жан-Пол Сартр го посещава в Куба. Мери Хемингуей очаква страхотен разговор с великия философ. Но единственото нещо, за което двамата си говорят на вечерята, докато поглъщат шампанско на чудесната трапеза, е за техники за измъкването на повече пари от издателите си. Исках да покажа истинския Хемингуей. Той е бил съвестен данъкоплатец и маниак на тема данъци. 

По същия начин е подхождал и към писането си. Имал е специален асистент, който брои написаните от него думи. Като пише много думи, е много щастлив. Подхожда към писането като към състезание, като към боксов мач. Хемингуей е бил страхотен редактор. Писал, преписвал, поправял, докато не постигне съвършенството."

Превод в ефир Ангелина Александрова