Равнопоставен ли е българският език спрямо другите европейски езици и може ли да бъде признат за матуритетен?
Предизвикателствата при преподаване на българския език като чужд, както и преподаването на английския на новодошлите деца от България – са част от темите на започналата вчера в Белфаст конференция на българските училища в чужбина. Ще бъде разгледан и въпросът за равнопоставеността на българския език спрямо другите европейски езици и ще бъдат обединени усилията, заедно с другите европейски "малки езици", българският да бъде признат за матуритетен. Събитието, което събира над 100 представители на български училища на едно място, се организира от Асоциация „Българска култура и образование” и Първо българско училище „Иван Вазов”, гр. Арма, Северна Ирландия със съорганизатори МОН - България, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и Университета Ълстър в Белфаст.
Вчера участниците в конференцията бяха приети в парламента на Северна Ирландия в замъка Стормонт, после се проведе кръгла маса с участието на МОН и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), на която бяха обсъдени добри практики и иновативни методи за обучението по български език в българските училища зад граница. Беше обсъден и проектът на Постановление 90 за българските неделни училища в чужбина и на Националната програма "Роден език и култура", както и процедурата по вписване на нови неделни училища в списъка на министъра на образованието – а това засяга работата на всички тези над 420 неделни български училища по целия свят.
Това трябва да бъде разглеждано в контекста на усилията на АБУЧ за равноправие на т.нар. "малки езици", какъвто е и българският в рамките на ЕС, както и за възможността получените дипломи за владеене на български език да служат като предимство при кандидатстване в университет и при наемане на работа – нещо, което към момента не е така и това демотивира учениците в неделните училища.
Българският министър на образованието и науката Красимир Вълчев ще се включи тази вечер чрез директна конферентна връзка в официалното откриване на конференцията. В днешната работа на конференцията участват представители на правителството на Северна Ирландия от министерството на икономиката и министерството на образованието. Участва и ректорът на ПУ "Паисий Хилендарски" във връзка с методологията на обучението по български език. Ще бъдат обсъдени стратегиите за обучаване на български език в чужбина с представители на Ълстърския университет, който е домакин на събитието.
Сътрудничеството между образователните министерства на двете страни е свързaно и с желанието да се помогне за разпространението на проекта за изменение на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г., което предоставя възможност за кандидатстване във висши училища в България. Конференция дава добра възможност българските университети да популяризират постановлението и по този начин ще се подпомогне така желаната политика за продължаване и приемственост в образованието. Това ще улесни завръщането на българските младежи, завършили средно образование извън в страната ни. Има и обучения на преподаватели. Темите на курсовете ще са разделени в три модула и ще се проведат, както следва: „Добри и иновативни практики в преподаването на български език като чужд”, „Интерактивни методи в преподаването на История на България” и „Традиции и културно наследство”.
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. "Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два компонента на един и същ феномен – човешкото здраве. В първото издание "За здравето" през настоящата година заедно направихме кратък анализ на стойностните и разочароващи факти в здравеопазването. И не..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg