Такова е заглавието на предговора в новия сборник с избрана лирика на Елисавета Багряна в съставителство на Людмила Малинова - Димитрова и Людмил Димтров. Те, заедно с художника Кирил Златков, са създали книга, достойна за голямата българска поетеса.
В „Аз обичам самата любов“ присъстват не само нейните познати стихотворения, но и по-малко известни стойностни творби, особено от по-късното ѝ творчество. Идеята е книгата със стихове на Багряна да покаже цялостния ѝ творчески образ – да отбележим, че все още няма пълно издание на творбите ѝ... Тази стратегия за подбор открива „автентичното художествено лице на Багряна“, както пишат в предисловието съставителите, „потулено зад наслоени (в основата си спекулативни) идеологеми, предразсъдъци, инсинуации и инерции от времето на соца, когато над името и личността ѝ тегнат (пренасяни, за съжаление, и върху нейното творчество) хладнокръвно и преднамерено изфабрикувани оклеветяващи слухове, целящи да подчинят и маргинализират най-голямата поетеса на България изобщо, създала авторитета си в предхождащата епоха, обичана и в Европа и вписана подобаващо в литературния контекст на ХХ век както с немалкото самостоятелни стихосбирки на различни езици, така и с универсалните (наднационални) послания на лириката си“.
„Аз обичам самата любов“ би трябвало да накара не само читателите да осмислят високото място на Багряна в литературния ни канон, но и да предизвика критици, историци и теоретици към по-пълноценен прочит на нейното богато и стойностно творчество. Защото Багряна не е само българска поетеса, а световна.
Чуйте проф. Людмил Димитров.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg