The Tiger Lillies с концептуален албум за Covid-19

Спомням си, когато ги гледах за първи път. Беше на фестивала Sziget в Будапеща, но не на някоя от големите и шумни сцени, а Театралната сцена, която на фестивалния остров Обудай си има свои собствени закони. Камерна е и затова трябва отрано да се наредите на опашка (пропускайки други концерти на други сцени, разбира се), понеже след 50-ия, 60-ия или в най-добрия случай 90-ия човек (зависи от представлението) спират да пускат. Нашата пънкарска компания беше седнала почти в краката на Мартин Жак и го бяхме зяпнали – него, с неподражаемия му фалцет и акордеончето му, а и групата – така, както бихме зяпали Джим Морисън или Алан Гинзбърг, или Ник Кейв, предрешен като Чарли Чаплин, дошъл да ни попее на ухо. Разбира се, по онова време, 20 и няколко годишни (най-много да е било 2005 г.), всички отдавна познавахме добре творчеството и на Том Уейтс, и на Борис Ковач, и на „Монти Пайтън“ (описвам всичко с тогавашните ми музикални асоциации)… Но чак такава комбинация от трите на N-та степен, при това – носеща и своите си особености и ярък характер – не бяхме очаквали. И то на метър-два разстояние. Всеки, който е бил поне веднъж на концерт на The Tiger Lillies, ще се съгласи.

Е, когато една такава музика, едно такова представление – независимо от годината (през 2019 г. групата чества 30 години от създаването си – б.а.), независимо дали флиртува с Едит Пиаф, с Брехт, с Едгар Алан По, с циганската музика или с рокендрол-клоунадата – …та, когато една такава група изпадне в ситуация на социална дистанция, нещата стават страшни. Ето какво пише самият Мартин Жак на бендкемп-страницата на групата по повод ситуацията и мотивите, тласнали го към създаване на концептуалния албум „Covid-19“:

„Covid-19 се стовари върху нас като гръм от ясно небе, поставяйки ме в невъзможност да правя това, което винаги съм правил през последните 30 години – концерти! Нещото, поддържало ме жив материално, обемало времето ми и запазвало разсъдъка ми. За мен пеенето пред публика винаги е било емоционално и творческо разтоварване. Covid-19 спря всичко това и през последните 3 седмици се чувствам като аквариумна рибка. Единственият начин да запазя в относителна степен разсъдъка си, беше да започна да пея за цялата тази лудост. И ето го албумът, който записахме – аз, изолиран в студиото си в Берлин, и моят колега Ейдриън, изолиран в студиото си в Атина. Covid-19.“

Насред многото тематични песни, посветени на коронавируса, които се появиха през последния месец (тук нека споменем и българския принос – екзорсистката песен на Иво Димчев – б.а.), „Covid-19“ на The Tiger Lillies освен, че е първият концептуален албум, цялостно посветен на ситуацията днес, също така има и своята чисто журналистическа стойност. С което май се връщаме към корените на нещата. Преди малко повече от десетилетие, когато стана така, че присъствах на нелепа трагедия, в която загинаха хора, един музикант от Гвинея Бисау, живеещ в Сърбия – Раул Алберто Диаш – ми каза: „Вие в Европа пишете за трагедиите във вестници, ние в Африка разказваме за тях в песни“. The Tiger Lillies, макар никой от тях да не е изненадващо африканец под сценичния грим, с този албум ни напомниха именно този културен модел, който понякога е много по-силен от всякакви медийни анализи, брифинги, фейсбук словоблудстване и други говорилни. Защото докосва душата… и чак след това ума – без да ги поставя в конфликт.

„Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа“… Спокойно, това е просто началото на друга история, писана в други времена. Навън вече не вали, просто пръска. И 13 ч. мина. Не е април 1984 г. Нито април 1986 г. Нито дори 1 май. И макар да ексхумираха дори самия Кашпировски, всъщност Тунгуският метеорит не е променил хода на историята и лютите не са вледенили цяла Евразия. Живеем в по-добрия времеви ръкав. И все още можем да чуваме и адекватните гласове на по-будните ни съвременници.

Албумът „Covid-19“ може да бъде слушан, разбира се, в различни издания на предаването „Аларма“ на програма „Христо Ботев“, но също така и в рубриката „Ал-Буум на седмицата“ на Радио Бинар (всеки ден от днес до 26 април от 12, 18 и 24 часа), както и в първия час на „Пулсиращи ноти“ след новините в 20.00 ч. този петък, 24 април по „Хоризонт“, където ще звучи и част от интервюто на Ирина Недева, направено с Мартин Жак при единственото гостуване на The Tiger Lillies у нас през далечната 2016 г. (по покана на Der Circle).