Антон Страшимиров безспорно е една от най-колоритните, най-интересните, най-нестандартните личности в българската култура. Навлиза в културния и обществения живот през 90-те години на XIX век. Навлиза шумно – той винаги е бил майстор и любител на скандалите – навлиза победоносно, навлиза с едно чувство, което няма да го остави до края на живота му – чувството на призваност, че е обречен да извърши големи неща в българската култура, че е обречен да бъде начело на всичко ново, което идва в българската култура.
Навлиза активно в гражданските и културните борби на своето време. Изключително властна натура, но не жаден за власт, която се изразява чрез пари и постове, а жаден за властта на културния водач, на мисионера, на избрания. Човек на крайностите и на страстта. Това разказва проф. Милена Кирова за личността и творчеството на големия български писател.
Чуйте материала на Стефани Ангелова и проф. Милена Кирова от Златния фонд на БНР в звуковия файл.
Антон Страшимиров печата за пръв път през 1889 година в шуменското списание „Искра“ — стихотворението „Мъчно, тясно ми е — простор ми дайте“ (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ „Дулчев“ (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в №21 на списание „Лъча“ в Пазарджик. Сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Социалист“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. В ранните разкази на Страшимиров — „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В основата на повестта „Змей“ са суеверието и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта „Кръстопът“ е картина на селските бунтове срещу десятъка по времето на радослависткото управление (1899–1901). Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът „Есенни дни“, в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши старата битова кора, Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. „Смутно време“, „Среща“, „Висящ мост“, „Бена“, „Пропаст“. Романът-хроника „Вихър. С шопите към Цариград“, създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения.
Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Първата му пиеса е „Сватба в Болярово“, следват „Вампир“ - пиеса за първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Комедията „Свекърва“ е писана за откриването на Народния театър в София и се играе успешно и до днес. Във фарса „Пред Влахернските врата“ (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на парите. Със сюжети от борбата за освобождение на Македония са пиесите „Прилепски светци“ и „Отвъд“. В стремежа си да създаде модерна драма — „Ревека“, „Към слънцето“ („Отрешени“), „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от Метерлинк, Фридрих Ницше и Станислав Пшибишевски.
Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.
16-ото издание на Международния фестивал за улични изкуства 6Fest (ШестФест) предстои в Пловдив от 24 до 27 април. За шеста поредна година фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив. 6Fest започна годината с международно признание – фестивалът получи отличието EFFE Label 2024-2025 на Европейската фестивална асоциация (EFA). Етикетът..
В епизод 576 "Трамвай по желание" представя на своята публика знаменития българо-френски хуманитарист и дисидент Алфред Фосколо. Животът на Фреди наподобява версия на героя на Дюма граф Монте Кристо, в условията на Студената война. Алфред (Фреди) Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му французин. От 1949 г. със..
Внимание! Внимание! Предстоящият анонс не се препоръчва за хора със слаби сърца, почитатели на "Евровизия", лица извън памперс или такива, отправени на пътешествие с незакотвения си Аз. …Сгушена в сърцето на Румъния, призрачна Трансилвания примамва търсачите на силни усещания и любителите на ужаси със своите мъгливи планини, готически замъци и..
След втори случай на агресия на хомофобска основа от страна на публиката към актьорите, мюзикълът, посветен на Доли Партън, беше свален от афиша на Операта в Манчестър, предаде Би Би Си. Двама от гостите в две поредни представления крещели обиди на хомофобска основа срещу актьорите и били агресивни, което довело до прекъсване на представлението и..
През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор Николай Шмиргела. Дарението съдържа произведения от български и чужди автори, които са в основата на цяла експозиция. Тя ще бъде открита на 11 февруари в СГХГ под наслов "Възможните връзки: Образи из..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg