Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Антон Страшимиров

Антон Страшимиров
Снимка: архив

Антон Страшимиров безспорно е една от най-колоритните, най-интересните, най-нестандартните личности в българската култура. Навлиза в културния и обществения живот през 90-те години на XIX век. Навлиза шумно – той винаги е бил майстор и любител на скандалите – навлиза победоносно, навлиза с едно чувство, което няма да го остави до края на живота му – чувството на призваност, че е обречен да извърши големи неща в българската култура, че е обречен да бъде начело на всичко ново, което идва в българската култура. 

Навлиза активно в гражданските и културните борби на своето време. Изключително властна натура, но не жаден за власт, която се изразява чрез пари и постове, а жаден за властта на културния водач, на мисионера, на избрания. Човек на крайностите и на страстта. Това разказва проф. Милена Кирова за личността и творчеството на големия български писател.

Чуйте материала на Стефани Ангелова и проф. Милена Кирова от Златния фонд на БНР в звуковия файл.

Антон Страшимиров печата за пръв път през 1889 година в шуменското списание „Искра“ — стихотворението „Мъчно, тясно ми е — простор ми дайте“ (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ „Дулчев“ (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в №21 на списание „Лъча“ в Пазарджик. Сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Социалист“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. В ранните разкази на Страшимиров — „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В основата на повестта „Змей“ са суеверието и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта „Кръстопът“ е картина на селските бунтове срещу десятъка по времето на радослависткото управление (1899–1901). Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът „Есенни дни“, в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши старата битова кора, Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. „Смутно време“, „Среща“, „Висящ мост“, „Бена“, „Пропаст“. Романът-хроника „Вихър. С шопите към Цариград“, създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения. 

Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Първата му пиеса е „Сватба в Болярово“, следват „Вампир“ - пиеса за първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Комедията „Свекърва“ е писана за откриването на Народния театър в София и се играе успешно и до днес. Във фарса „Пред Влахернските врата“ (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на парите. Със сюжети от борбата за освобождение на Македония са пиесите „Прилепски светци“ и „Отвъд“. В стремежа си да създаде модерна драма — „Ревека“, „Към слънцето“ („Отрешени“), „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от Метерлинк, Фридрих Ницше и Станислав Пшибишевски.

Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

6Fest представя артисти от 8 държави в Пловдив през април

16-ото издание на Международния фестивал за улични изкуства 6Fest (ШестФест) предстои в Пловдив от 24 до 27 април. За шеста поредна година фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив. 6Fest започна годината с международно признание – фестивалът получи отличието EFFE Label 2024-2025 на Европейската фестивална асоциация (EFA).  Етикетът..

публикувано на 11.02.25 в 18:15
Алфред Фосколо (вляво) и Емил Янев

Рискувай и се надявай: Един живот в четири действия

В епизод 576 "Трамвай по желание" представя на своята публика знаменития българо-френски хуманитарист и дисидент Алфред Фосколо. Животът на Фреди наподобява версия на героя на Дюма граф Монте Кристо, в условията на Студената война. Алфред (Фреди) Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му французин. От 1949 г. със..

публикувано на 11.02.25 в 17:20

Блек метъл атака на Vokodlok и Nocturn в столичния клуб "При Черепите"

Внимание! Внимание! Предстоящият анонс не се препоръчва за хора със слаби сърца, почитатели на "Евровизия", лица извън памперс или такива, отправени на пътешествие с незакотвения си Аз. …Сгушена в сърцето на Румъния, призрачна Трансилвания примамва търсачите на силни усещания и любителите на ужаси със своите мъгливи планини, готически замъци и..

публикувано на 11.02.25 в 16:25
Доли Партън

Свалиха мюзикъл на Доли Партън в Операта в Манчестър

След втори случай на агресия на хомофобска основа от страна на публиката към актьорите, мюзикълът, посветен на Доли Партън, беше свален от афиша на Операта в Манчестър, предаде Би Би Си.  Двама от гостите в две поредни представления крещели обиди на хомофобска основа срещу актьорите и били агресивни, което довело до прекъсване на представлението и..

публикувано на 11.02.25 в 15:51
Светлин Русев (1933-2018) – „Пейзаж с пране“, 1961

Възможните връзки: Образи из ателието на Николай Шмиргела

През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор Николай Шмиргела. Дарението съдържа произведения от български и чужди автори, които са в основата на цяла експозиция. Тя ще бъде открита на 11 февруари в СГХГ под наслов "Възможните връзки: Образи из..

публикувано на 11.02.25 в 15:45