Епичната американска класика "Отнесени от вихъра" беше свалена от стрийминг платформата НВО Max. Свалянето дойде след статия на Джон Ридли, автор на филма "12 години в робство", който казва, че "филмът, без да игнорира напълно ужасите на робството, затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите."
Още при излизането си на екран през 1939 г., филмът е критикуван заради "Сантиментализирането на Юга отпреди Гражданската война и стереотипизирането на черните герои – роби като пасивни и угодливи". През 1940 г. режисьорът Карлтън Мос пише, че филмът е "носталгично оправдание за симпатиите към все още живото южняшко реакционерство".
"Отнесени от вихъра" води до първия "Оскар" за поддържаща женска роля за Хети Макдоналд в ролята на Мейми. След награждаването пък Макдоналд не е допусната да седне с останалите от екипа по време на церемонията и е била принудена да влезе през входа, предназначен за цветнокожи.
Днес обаче има натиск сложното и многолико историческо наследство да бъде сведено до проста черно-бяла версия за нещата, заклеймяваща със стигмата "бяло превъзходство" всичко, което не пасва в новата идеологическа матрица.
(Дори авторите на филми, критично пресъздаващи расистката действителност от времето на закона Джим Кроу като "Южнячки" и "Зелената книга", бяха подложени на ожесточена критика, защото пресъздавали само бялата гледна точка и представяли чернокожите като пасивен обект на бял хуманизъм, благородство и алтруизъм.)
Напреженията тлеят от години, но наскоро се възпламениха и избухнаха, галванизирани от пандемията и смъртта на Джордж Флойд. Те отпушиха огромна вълна на яростно преосмисляне на историческото минало, което кулминира в събаряне и вандализиране на статуи. Вълната заля и Европа.
Във Великобритания също се стигна до събаряне на статуи, а една от най-либералните, свободолюбиви и хуманни авторки, Джоан Роулинг стана обект на нападки и обвинения в трансфобия заради убеждението си, че полът е биологично определен, а не социална конструкция. (Роулинг нищо не руши. Тя написа есе за опасностите за жените от обезличаването им и негодува срещу идеята думата "жена" да се замени с "менструиращ човек".)
Срещу авторката застанаха "нейните деца" актьорите, въплътили се в ролите на Хари Потър, Хърмаяни и Рон – сякаш без екранизациите, които ги направиха богати и прочути, днес нямаше да се чудят как да изплатят студентските си заеми и ипотеките за жилище.
Тревожни са тенденциите да се прекроява историята според потребностите на днешния ден, настояванията за задължително "многообразие" и "включеност" дори в класически и исторически филми, както и претенциите на съвременния новоговор (по Оруел). Всичко това резонира остро в Източна Европа, където пазим спомен за пресата на цензурата, която задушаваше творци и изсмукваше смисъла, налагайки "единствено правилна" версия за събития, факти и творби.
Киното става все по-угодливо, схематично и пропагандно във вреда на изкуството и творческата свобода. Филмовите студиа, корпорациите и медиите реагират плашливо под страх от отлив на клиенти и изоставят творците, дръзнали да не се подчинят на господстващия новоезик.
Облечена в хуманна кауза, новата политкоректност се превръща в задушаваща преса, произвеждаща идеологически клишета, родени от порива на момента.
Накъде се тласна махалото и какво да изберем, когато отворим смаляващите се каталози от заглавия, предлагани от стрийминг платформите – чуйте позицията на кинокритика Владислав Апостолов.
В четиринайсетата самостоятелна изложба Явор Боянов се завръща абстрактната живопис. Експозицията е озаглавена Ego Death и е вдъхновена от психеделичната ера на 60-те и 70-те години на XX век и идеите за разширяване на съзнанието и вътрешно прозрение. Ego Death представлява финалната част от неофициална трилогия, в която две предходни експозиции..
"За живота" е фотографски проект, фотокнига или дори документално-художествен роман, провокиран от Ковид пандемията, войната в Украйна и геополитическите кризи. Фотографски потрети на семейства, загубили свой близък и такива, които очакват дете. Контрапунктите на живота. В изданието са поместени и анкети с участниците, в които те отговарят на въпроси,..
"Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме." – с този надслов и с повод трийсетгодишнината на ИСИ – София, институтът готви серия от събития в следващите месеци.Те включват три групови изложби на членовете на Института, а първата от тях, озаглавена "Помним ли това, което сме забравили?" отвори..
В предаването "Нашият ден" и рубриката "Разговорът" слушателите имаха възможността да се срещнат с маестро Пламен Карталов – режисьор, визионер и дългогодишен ръководител на Софийската опера и балет. Повод за разговора бе предстоящият летен сезон, както и провеждането на Вагнеровия фестивал, който се утвърди като културен акцент в програмата на операта...
Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
