Епичната американска класика "Отнесени от вихъра" беше свалена от стрийминг платформата НВО Max. Свалянето дойде след статия на Джон Ридли, автор на филма "12 години в робство", който казва, че "филмът, без да игнорира напълно ужасите на робството, затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите."
Още при излизането си на екран през 1939 г., филмът е критикуван заради "Сантиментализирането на Юга отпреди Гражданската война и стереотипизирането на черните герои – роби като пасивни и угодливи". През 1940 г. режисьорът Карлтън Мос пише, че филмът е "носталгично оправдание за симпатиите към все още живото южняшко реакционерство".
"Отнесени от вихъра" води до първия "Оскар" за поддържаща женска роля за Хети Макдоналд в ролята на Мейми. След награждаването пък Макдоналд не е допусната да седне с останалите от екипа по време на церемонията и е била принудена да влезе през входа, предназначен за цветнокожи.
Днес обаче има натиск сложното и многолико историческо наследство да бъде сведено до проста черно-бяла версия за нещата, заклеймяваща със стигмата "бяло превъзходство" всичко, което не пасва в новата идеологическа матрица.
(Дори авторите на филми, критично пресъздаващи расистката действителност от времето на закона Джим Кроу като "Южнячки" и "Зелената книга", бяха подложени на ожесточена критика, защото пресъздавали само бялата гледна точка и представяли чернокожите като пасивен обект на бял хуманизъм, благородство и алтруизъм.)
Напреженията тлеят от години, но наскоро се възпламениха и избухнаха, галванизирани от пандемията и смъртта на Джордж Флойд. Те отпушиха огромна вълна на яростно преосмисляне на историческото минало, което кулминира в събаряне и вандализиране на статуи. Вълната заля и Европа.
Във Великобритания също се стигна до събаряне на статуи, а една от най-либералните, свободолюбиви и хуманни авторки, Джоан Роулинг стана обект на нападки и обвинения в трансфобия заради убеждението си, че полът е биологично определен, а не социална конструкция. (Роулинг нищо не руши. Тя написа есе за опасностите за жените от обезличаването им и негодува срещу идеята думата "жена" да се замени с "менструиращ човек".)
Срещу авторката застанаха "нейните деца" актьорите, въплътили се в ролите на Хари Потър, Хърмаяни и Рон – сякаш без екранизациите, които ги направиха богати и прочути, днес нямаше да се чудят как да изплатят студентските си заеми и ипотеките за жилище.
Тревожни са тенденциите да се прекроява историята според потребностите на днешния ден, настояванията за задължително "многообразие" и "включеност" дори в класически и исторически филми, както и претенциите на съвременния новоговор (по Оруел). Всичко това резонира остро в Източна Европа, където пазим спомен за пресата на цензурата, която задушаваше творци и изсмукваше смисъла, налагайки "единствено правилна" версия за събития, факти и творби.
Киното става все по-угодливо, схематично и пропагандно във вреда на изкуството и творческата свобода. Филмовите студиа, корпорациите и медиите реагират плашливо под страх от отлив на клиенти и изоставят творците, дръзнали да не се подчинят на господстващия новоезик.
Облечена в хуманна кауза, новата политкоректност се превръща в задушаваща преса, произвеждаща идеологически клишета, родени от порива на момента.
Накъде се тласна махалото и какво да изберем, когато отворим смаляващите се каталози от заглавия, предлагани от стрийминг платформите – чуйте позицията на кинокритика Владислав Апостолов.
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
На 21 септември – Международния ден на мира, обявен от Общото събрание на ООН, предстои премиерата на документалния филм "Мисията забравена" . Негов автор и режисьор е Христо Йоцов , който посвещава творбата си на една малко известна страница от новата българска история – първата голяма мисия на ООН за поддържане на мира след края на Студената..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе решаваща роля, е театърът. За неговата сила, мисия и възпитателна стойност разказва Зоя Станкова – художествен ръководител на Детски театър "Иван Стефанов" в Карлово. Театърът – ежедневна игра и..
Как се създават персонажи, докато пътуваш с БДЖ – това ще разберат участниците в Pictoplasma х Balkans във Варна . В "Нашият ден" разговаряме с Лусина Терзиян , създател и организатор на събитието. Творчески работилници във влака от София до Врана (19 септември) и изложба в 100-годишната Централна жп гара на Морската столица са част от..
Днес (19 септември) от 17 ч. във филиала на Русенския университет "Ангел Кънчев" в град Тараклия, Република Молдова, ще се състои церемония по награждаване на ученици от студенти от Украйна и Молдова, взели участие в конкурса за есе, организиран от Българското национално радио под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова с подкрепата на МОН и..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
