Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Онлайн Марсианско нашествие

Всички пътища на човешките космически полети (евентуално) водят към Марс. Така, най-общо казано, изглежда ситуацията – особено в последно време.

Както научаваме на Ratio Online: Марсианско нашествие, пътуването до Червената планета може да стане по два начина. Единият е чрез директно изстрелване, когато Земята е относително близо до Марс. Това обаче ограничава периода, в който могат да се случват изстрелванията. След кацането си на Червената планета астронавтите ще трябва да изчакат година и половина, за да могат да се върнат по същия начин.

2020-а е годината, през която от Земята към Марс ще бъдат изстреляни не една, а няколко космически мисии. Те включват както орбитални апарати, така и поне два приземяеми апарата с марсоходи. Ще видим и първия човешки апарат, който ще извърши полет в атмосферата на Червената планета. Ratio организират на 14 юли онлайн събитието „Марсианско нашествие“. Събитието се осъществява с подкрепата на Европейската космическа агенция (ЕКА). Целта на мисиите е изучаването на далечни светове и разширяването на човешките хоризонти. Това марсианско нашествие може да ни даде отговора на едни от най-фундаменталните въпроси, задавани днес: "Сами ли сме?" и "Съществуват ли други форми на живот в Космоса?" Отговорите на тези въпроси биха променили мирогледа на човешката цивилизация и биха спомогнали за ускоряването на научния и технологичен прогрес.

Астрофизикът и стипендиант на НАСА Тихомир Димитров разказва повече в "Нашият ден":

"Живеем в уникално време. Хората могат наистина да постигнат и най-смелите си мечти. Всеки от нас е мечтал като малък да стане астронавт. Но това е все по-вероятно. Във време, когато големите космически визионери (Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън) полагат основите на космическата инфраструктура, посредством която много хора ще могат да пътуват скоро до космоса, всеки, дори децата в България, могат да кажат "Аз ще изпълня своята мечта". Още звучи налудничаво, но започва да звучи и все по-реално."

Революцията в ракетостроенето вече е реалност

"Ракетите, които използваме от 5 години насам, могат да се преизползват повече от веднъж. Можете да си представите какви ще са последствията от това в близките години... Ракетата започва да прилича на самолет. Много хора ще могат да пътуват до космоса и по този начин човешката цивилизация да стане междупланетен вид!"

Чуйте още в звуковия файл.

Тихомир Димитров е астрофизик, инженер и космически визионер, основател на космическа академия за деца Space Academy в България. През 2015 г. Тихомир печели стипендия и завършва програмата "Космически науки" в САЩ, която се организира в сътрудничество между НАСА и Международния космически университет. По време на програмата се запознава с тогавашния директор на НАСА и бивш астронавт на космическа совалка – Чарли Болдън, втория човек, стъпил на Луната – Бъз Олдрин, и посещава фабриката на частната космическа компания SpaceX на Илън Мъск в Лос Анджелис. През 2017 г., вдъхновен от видяното в НАСА, решава да създаде космическо училище за деца в България – Space Academy, където българските деца да имат възможност да научат всичко за Космоса. Тихомир мечтае в близко бъдеще да види Земята от Космоса, да посети Марс или да участва с инженерни или научни познания в построяването на ракетите и космическите апарати, които ще заведат човечеството до други планети. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10