Момичето от кафенето, възпитаният съсед, колегите, с които се поздравяваме в коридора, другите родители на детската площадка – хората, които едва познаваме, формират външния ни кръг познанства, за разлика от близкия – роднини и приятели.
През 1973 г. социологът Марк Грановетер, професор в Станфорд, публикува своя труд The Strength of Weak Ties ("Силата на слабите връзки"). Той се оказва едно от най-влиятелните социологически изследвания. Допреди него учените смятат, че основата на индивидуалното добруване зависи основно от качеството на връзките с близки приятели и семейство. Грановетер показва, че количеството също не е без значение.
Основната му идея е, че за новите идеи и информация слабите връзки се оказват много по-важни от силните.
Грановетер изследва 282 души, работещи в Бостън, и открива, че повечето от тях са получили работата си чрез познат. Единици са тези, които са стигнали до желаното работно място чрез близък приятел. 84% са получили работа благодарение на познанства от външния си кръг.
Грановетер отбелязва, че хората, с които прекарваме най-много време, плуват в същия мехур от информация като нас. Ние разчитаме на външните хора да ни информират за новото, за възможностите оттатък непосредствените ни кръгове – и колкото повече такива познанства имаме, толкова по-добре за нас.
Ерозиращи контакти
Пандемията от коронавирус има пряко отражение върху слабите контакти и ползите, които могат да произтекат от тях. Редица компании бяха принудени да променят политиката си заради кризата и да преминат устойчиво към дистанционна работа и видеосрещи. Независимо че служителите сега се радват на по-голяма гъвкавост и възможност да разполагат с времето си, стесняването на социалните контакти не се отразява добре на хората.
Физическите офиси ни дават възможност не само да общуваме лице в лице, но функционират и като места за среща с хора от професионалните ни слаби кръгове – хора, с които не работим пряко, но чиято дейност има отношение към нас.
Някои компании дори така конструират работните си помещения, че да улесняват срещите между служители от различните отдели. Такава е идеята зад офис сградата на "Пиксар". Тя има просторно централно фоайе, така че служителите да минават няколко пъти дневно оттам. Замисълът на Стив Джобс бил хората да се натъкват едни на други, да се заговарят, да изпиват заедно по кафе и да се увличат в разговори. Той вярвал, че тези привидно случайни срещи и разговори провокират креативността.
Срещите с хора от слабия ни кръг са добри и за психичния ни комфорт
Джилиан Сандстром разказва как като студентка по психология живеела в Торонто и всекидевният ѝ маршрут между университетските сгради минавал покрай количка за хотдог. "Всеки път махвах и поздравявах жената с количката, спомня си тя. Никога не сме разговаряли, но от подобни контакти се чувствах познавана, а не анонимна, усещах се свързана и това ми носеше комфорт."
Епизодът провокира Сандстром, която вече е преподавател в Университета на Есекс, да изследва доколко хората извличат радост от беглите си познанства. Тя моли респондентите си да отбелязват всичките си мимолетни социални контакти в продължение на няколко дни. Оказва се, че хората с по-широк кръг бегли познанства – с човека в кафенето, със съседа, познат от заниманията по йога – са по-доволни и изпитват по-голямо чувство за свързаност и приобщеност.
Изолацията изключително затруднява точно тези хлабави контакти. Голяма част от тях стават на открито, случайно и без предварителна уговорка. Националността, възрастта, социалното положение или полът са без значение. Знае се само, че колкото са повече тези контакти, толкова по-добре.
"Понякога е трудно да разговаряме с близките си, понеже разговорът е твърде натоварен емоционално, добавя Сандстром. Разговорите с познати са много по-леки и неангажиращи, не изискват усилие, а понякога точно от това имаме нужда."
Също така са източник на новости, особено пък когато дните са еднообразни и лишени от преживявания. Освен нова информация, контактът ни с бегли познати във време на несигурност ни подсказва как да се справяме, дава ни идеи и ни подтиква към нови възможности за осмисляне на времето.
Едно е сигурно – слабият кръг познанства е важна част от живота ни и онова, което можем да научим от хора, които едва познаваме, нерядко се оказва важно и неочаквано ценно.
Източник: bbc.com
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg