На 8 октомври 1978 се появява готовият филм „Есенна соната“. Фокусиран върху процеса на изясняване на вината, литературният сценарий на филма, който след това има самостоятелна съдба на многобройни театрални и аудиосцени, навлиза в камерния свят на героите с огромна енергия за изследване на конфликта.
Една майка и две дъщери са в светлината на прожекторите. През една емоционална нощ отварят отново раните от миналото. „Есенната соната“ се врязва толкова психологически дълбоко в жената, че дори и тя да поиска да се отдръпне, силата на проницателността се запазва. Всички ние сме дъщеря на някоя майка, независимо дали сме любими или изоставени, разглезени или тормозени. Когато е избирал актрисите за главните роли в своя филм, Ингмар Бергман е знаел предварително, че и двете звезди на филма, Лив Улман и Ингрид Бергман, имат както дъщери, така и блестящи кариери. И двете преминават през част от живота си, без да видят дъщерите си по различни причини. „Успехът в някаква професия и опитите да напишеш книга не компенсират вътрешните недостатъци, толкова очевидни, колкото моите“, пише самата Лив Улман. По-късно режисьорът споделя, че когато замислил „Есенна соната“, той нямал други варианти за кастинг на двете главни роли. Не казал защо, нито пък трябвало.
„Ингмар, хората, които познаваш, трябва да са чудовища“ – са думите, с които Ингрид Бергман реагира на сценария.
Българската аудиопродукция на „Есенна соната“ се роди благодарение на превода на Васа Ганчева, радиоверсията и режисурата на Милена Кубарелова, участието на Десислава Спасова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев, Мая Бабурска, Валентин Воскресенски, Ивайло Минчев и Васил Димитров и изпълнението на пиано на проф. Албена Димова.
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg