Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Малко късмет за по-късно“ в програмата на Cinelibri

Снимка: cinelibri.com

Филмът на Александър Смолянов „Малко късмет за по-късно“, по едноименния разказ на Палми Ранчев, е част от тазгодишното издание на кино-литературния фестивал „Cinelibri“.

Екранизацията, която припомня на зрителите защо такова нещо като бивши боксьори няма, излиза през 2017 година. Селектирана е на няколко кинофестивала, като „Златна роза“ и „София филм фест“. За краткия си фестивален живот получава добри отзиви от публиката и кинаджиите. Липсата на реклама обаче прави филма недостъпна за зрителите.

Първият вариант на сценария е написан 2008 година, а снимките започват 2016-а. Усилията за създаването му са неимоверни. Продукцията разполага със скромен бюджет и именно заради това, смята режисьорът Александър Смолянов, филмът е труден за разпространение и остава незабелязан от широката аудитория.

„Доста ми е мъчно, че няма как да бъде гледан, това е тъжно“, сподели в „Артефир“ Смолянов.

За него „Малко късмет за по-късно“ е филм не за късмета, а за вярата в себе си. Той е една приятна история, която разказва за ринга като място, на което човек остава сам с това, което може, със силата си и с мотивацията си.

Шампионът Явор Каменов вече е контрольор. Денчо, който някога е успял да победи същия този шампион, едва изкарва по десетина лева дневно на Илиянци. След 25 години, в които са понесли всевъзможни удари от съдбата, двамата се връщат отново на рига за един послед мач.

Къде e мястото на късмета в този сюжет обаче – можете да видите на 6 ноември от 17.15 часа в Културния център G8 и на 7 ноември от 18 часа в Casa Libri.

За скромното живеене, за отстояването на себе си, за специфичните хора и за незабелязаните български филми Александър Смолянов разказва в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милена Червенкова, Емил Янев, Атанас Палюшев (от ляво надясно)

Граф Монте Кристо – актьор и певец в България

В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..

публикувано на 12.12.24 в 16:20
Божидар Александров и Филип Буков

Филип Буков: Обществените личности трябва да служат на обществото

Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..

публикувано на 12.12.24 в 11:07
Божидар Александров, Владимир Богданов и Олег Степанов (от ляво надясно)

The Balkan Theatre Factory празнува една година със 100 билета от сърце

Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..

публикувано на 12.12.24 в 10:12
Гергина Дворецка

Лирични сезони с Гергина Дворецка

Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР.  Още през 1990..

публикувано на 12.12.24 в 08:50

Соцбохемството е с мирис на море

В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..

публикувано на 11.12.24 в 20:52