Филмът на Александър Смолянов „Малко късмет за по-късно“, по едноименния разказ на Палми Ранчев, е част от тазгодишното издание на кино-литературния фестивал „Cinelibri“.
Екранизацията, която припомня на зрителите защо такова нещо като бивши боксьори няма, излиза през 2017 година. Селектирана е на няколко кинофестивала, като „Златна роза“ и „София филм фест“. За краткия си фестивален живот получава добри отзиви от публиката и кинаджиите. Липсата на реклама обаче прави филма недостъпна за зрителите.
Първият вариант на сценария е написан 2008 година, а снимките започват 2016-а. Усилията за създаването му са неимоверни. Продукцията разполага със скромен бюджет и именно заради това, смята режисьорът Александър Смолянов, филмът е труден за разпространение и остава незабелязан от широката аудитория.
„Доста ми е мъчно, че няма как да бъде гледан, това е тъжно“, сподели в „Артефир“ Смолянов.
За него „Малко късмет за по-късно“ е филм не за късмета, а за вярата в себе си. Той е една приятна история, която разказва за ринга като място, на което човек остава сам с това, което може, със силата си и с мотивацията си.
Шампионът Явор Каменов вече е контрольор. Денчо, който някога е успял да победи същия този шампион, едва изкарва по десетина лева дневно на Илиянци. След 25 години, в които са понесли всевъзможни удари от съдбата, двамата се връщат отново на рига за един послед мач.
Къде e мястото на късмета в този сюжет обаче – можете да видите на 6 ноември от 17.15 часа в Културния център G8 и на 7 ноември от 18 часа в Casa Libri.
За скромното живеене, за отстояването на себе си, за специфичните хора и за незабелязаните български филми Александър Смолянов разказва в звуковия файл.
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg