Не смъртта прави хората ценни и патетични. Животът ги прави такива. И нещата, които оставят след себе си.
Доктор Емил Илиев ни завеща Джаз фестивала в Банско. Той не просто го създаде, но успя да го издигне до значимо международно културно музикално събитие. У нас и на Балканите. Винаги през август. На площада под звездите, с вход свободен през всичките тези години.
Почти четвърт век Доктора не щадеше сили и познанства, за да има фестивал. Неговата харизма доведе на сцената в Банско световни артисти като Пати Остин, Соломон Бърк, Аксел Цвингенбергер, Сайръс Честнът, Марио Станчев, Джос Стоун, Кенди Дълфър и баща й Ханс Дълфър, Масео Паркър, Боби Каркасес, Рей Джелато, Тони Момрел, Стив Хакет от „Дженесис“, групите „Инкогнито“, „Мънго Джери блус бенд“, даде път не само на известни, но и на прохождащи български музиканти – Мира Кацарова, Весела Морова, Маги Алексиева-Мей, Лина Никол… Едва ли ще можем да ги изброим.
Д-р Емил Илиев беше изключителен дерматолог, основател и председател на Българското дружество по традиционна китайска медицина. Член на Борда на директорите на Световната организация по акупунктура. Автор на книги и научни публикации. Но музиката беше в кръвта му.
Дали ще има следващо издание на Банско джаз фест, можем само да гадаем. „Тази година той беше бесен на ситуацията с коронакризата, но държеше да има джаз фестивал и фестивал имаше. Дано се намерят хора, които – обединени – да успеят да постигнат това, което Доктора постигаше сам, в продължение на 23 години“ – написа на раздяла собственикът на агенция „Булфото“ Евгени Димитров.
А ние избрахме спомен от гостуването на д-р Илиев през лятото на 2019-а в „Артефир“, където беше поканен заедно с композитора Кристиян Бояджиев да говори за 22-рия Банско джаз фест. Това беше и последната ни среща на живо.
За музиката, за джемсешъните, за срещите със световни артисти, за спомените, за радостта от всичко това, Докторе, благодарим!
Смъртта не е отсъствие. Тя е промяна в присъствието.
Джаз фест Банско остава в сърцата.
Памет. И поклон!
В звуковия файл ще чуете финала на последната ни среща в „Артефир“ със създателя на Джаз фестивала в Банско д-р Емил Илиев и разговора му с Димитрина Кюркчиева.
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в пространството Campus 90 (бул. "Цар Освободител" 90). Писателят разказва за работата върху романа. Карабашлиев проучва архиви, свързани с 1944 година, Втората световна война, 9 септември, още покрай писането..
София от 20-те години на ХХ век оживява в поетично соаре със музика по стихове и писма на Елисавета Багряна. Разказът за (не)познатата поетеса ще прозвучи в откъси от нейни дневници и лична кореспонденция, любими поетични текстове ще прочетат актрисите Жорета Николова, Снежина Петрова и Искра Ангелова. От дистанция в събитието ще се включат..
По време на Пловдивския фестивал на науката публиката ще има възможност да се срещне с д-р Емил Вътов – млад учен, който изследва как растенията могат да станат по-издръжливи и устойчиви в условията на бързо променящ се климат. В ефира на предаването "Нашият ден" той разказа повече за това какво означава да "включиш" или "изключиш" ген и защо тези..
Запознаваме слушателите на "Тийн Тайм" с едно момиче, което пази българското, но го прави по най-модерния възможен начин! Тя е Калина Бърнева, на 17 години от Варна, ученичка в 11 клас на 1-ва езикова гимназия във Варна. Под ръководството на своя преподавател Нели Димова в школата "История" Калина създава не просто проект, а истински мост между..
Навършиха се 116 години от рождението на Йожен Йонеско. Роденият на 26 ноември в Румъния драматург създава почти цялото си сценично творчество на френски език. Още като ученик в букурещкия лицей "Свети Лазар" Йонеско решава, че ще стане "един от големите световни писатели". Заедно със своите съученици от класа, Серджо и Михаил, той се чувства "равен на..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
