Националният план за възстановяване и устойчивост – посоката на България като част от ЕС и приоритетите на ЕК. "В условия на висока степен на несигурност, породена от Covid-19 пандемията, ограничаването и контрола на разпространението й, както и справянето с извънредните последици от нея са основни задачи на правителството. Настоящата ситуация изисква целенасочени мерки, а тяхното своевременно и ефективно изпълнение е от ключово значение за запазване на икономическия потенциал и конкурентоспособност на икономиката в последващото възстановяване. В краткосрочен план, правителствената политика е насочена към повишаване на устойчивостта на националната здравна система и смекчаване на социално-икономическите последици. Това става възможно чрез мерки за подкрепа на предприятията и заетостта и за гарантиране на подходящи безопасни условия на труд с оглед възобновяването на икономическата дейност, като се използват пълноценно различните налични инструменти." – пише в уводната част на този план.
Юлиана Николова, директор на портал „Европа“, коментира в "Нашият ден":
"По принцип механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС има за цел да подкрепи реформите и инвестициите, които да доведат до устойчивост на здравните системи, които да осигурят достъп на всеки до здравеопазване, плюс социално-икономическо възстановяване, което да даде възможност на Европа отново да се възстанови от кризата.
В нашия български план няма реформи. В четвъртия стълб, в който се намира България, имаме бизнес среда, социално включване и здравеопазване. Забележете – в здравеопазването нямаме реформи – а от няколко месеца слушаме как министърът на здравеопазването казва "Тази система не е реформирана, но не сега е моментът". "Не сега е моментът" го слушаме от 2008 г. Тогава Световната банка изготви за България една здравна карта, в която да трансформира и да премахне ненужните здравни заведения.
Няма цялостна стратегия в този план
"България 2030 е добра основа да се планира дългосрочно. Въпросът е обаче, че България 2030 е приета от правителството на 20 януари 2020 г. – преди да се чуе за пандемията. И там няма визия за здравеопазването. Очевидно има нужда от голяма политическа реформа. Трябва да гледаме на България 2030, Националния план за възстановяване и устойчивост и Партньорското споразиумение като на един общ пакет, защото те взаимно се допълват. Хубаво би било във всяка една област, в която имаме проекти, да имаме реформи и цели на политиките, които с тези проекти да бъдат постигнати.
Пътят на Националния план за възстановяване и устойчивост
"Проектът на Регламент казва, че държавите трябва да представят своя план (към 15 октомври 2020), заедно с проектите на годишните си бюджети за 2021 г. и тригодишна бюджетна прогноза – този пакет документи, който да подлежи на оценка в рамките на семестъра, за да излязат препоръките в края на април към всяка една държава. ЕК има някои насоки, по които се изготвя планът. Главно за това доколко реформите, заложени в него, допринасят за по-бързото възстановяване на държавите-членки и за стабилността на здравните системи."
Юлиана Николова акцентира върху предложението на "Овергаз", който предлага "все пак да се помисли върху реформиране в здравната система". "Въпросът е какво ще бъде въздействието на тези проекти – дали ще допринесат за по-бързо излизане от кризата."
Чуйте повече в звуковия файл.
Националният план за възстановяване и устойчивост представя вижданията на правителството и обществото за начина, по който трябва да бъдат адресирани структурни проблеми в икономиката, чрез вътрешно съгласувана и последователна комбинация от реформи и..
Националният план за възстановяване и устойчивост – каква е пресечната точка между посоката на България като част от ЕС и приоритетите на ЕК? Политологът Христо Панчугов даде в "Нашият ден" своята оценка за този план: "Това лято – на протести, на..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен..
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg