Културното наследство на БНР и пазителите и търсачите на звукови съкровища.
Кин Стоянов, журналист и създател на екип „Инфохолици“ – за историите, хората и откритията в работата с наследството на Златния фонд:
"Честит празник! Нека всички да сме много горди с този рожден на най-големия културен институт в България. Защото Българското национално радио – освен че е обществената медия, чиито новини се ползват с най-голямо доверие – има своите музикални състави (своя Симфоничен оркестър, своя Биг бенд), създава своя Радиотеатър и пази невероятно голям обем културна памет от новата история на България."
Екип „Инфохолици“
"С моя колега Емил Янев, като екип „Инфохолици“, създадохме цяла програмна линия в стартиращото тогава Радио София. В този исторически формат на "Часът на инфохолиците" (всеки работен ден), петък бяхме оставили за историята – в "Часът на Клио" работехме много с Архивния фонд на БНР. Връщайки се в архивите, ние успяхме да създадем един изключително интересен продукт, свързан с новите технологии и с начина, по който историята може да стане достъпна и за новите поколения (нашият проект "История от Лентохранилището"). Успяхме да създадем една мултимедия, в която потребителят можеше да слуша и предването, можеше да разглежда виртуално избожбата – всички тези технологии, които напоследък станаха по-известни за публиката след карантината, на практика ние ги бяхме правили тогава. За съжаление конюнктурата, която настана през 2013 г. за известно време в БНР, отложи нашето намерение това да стане за Радио Бинар (по времето, когато Пауляна Новакова създаде Радио Бинар).
Есто Везенков – един от създателите на радиото
"Радиото винаги може да бъде в личната и творческата съдба на един човек източник на изключително вдъхновение, но и източник на сериозни огорчения. Искам да се върна към един от създателите на радиото – неговата съдба е най-добрата илюстрация. Една позабравена, но изключителна за радиото фигура – Есто Везенков – един от създателите на радиото. Прекрасно е, че в края на живота си този човек остави една книга "Частица от истината за цялото". Това е мемоарна книга, която проследява не само съдбата на Есто, не само съдбата на Българското радио от 1935 г. насам, но и съдбата на българския интелектуалец.
Есто Везенков попада по интересен начин в радиото. Неговото семейство са бежанци от Западните покрайнини. Един от хората, в основата на много организации срещу Ньойския договор в България. Много интересна личност. Завършва философия в Софийския университет. Дори когато се явява на конкурс в радиото, въпреки че комисията го класира първи, по това време Сирак Скитник не иска да бъде той, защото, воден от други подбуди, иска на това място да бъде назначен един човек от българската литературна бохема – Емил Коралов. И въпреки това генералът, който е министър на пощите и далекосъобщенията (това е министерството на радиото при създаването му), настоява да няма такива шуробаджанашки истории и да бъде назначен първият класиран от комисията. Така въпреки съпротивата на Сирака Есто Везенков попада в радиото.
Есто Везенков създава първите икономически предавания, първите изнесени предавания на радиото. Първото изнесено предаване на радиото е било от Черни връх. По това време с коне са прокарали жицата, така че да има телефонна връзка от Черни връх."
Чуйте повече в звуковия файл.
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с фондация "Импрув" те призовават за промяна чрез свързване със света на другите. Кешишева представя своя човешки и творчески интерес към темата за силата на жените и тяхното умение да преминават от..
Силвио Томов споделя, че: "Темата за завръщането може да се разглежда от много аспекти. Основният от тях е, че фотографията ни помага да (съ)преживеем отново и отново определена емоция, настроение или миг. Образите, това са тези късчета спомени, които остават завинаги запечатани в съзнанието ни. Според големия режисьор Андрей Тарковски детството на..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под формата на кратки разкази, щрихи, срещи или наблюдения за човешката природа и силата на културните различия. "Стори ми се честно още в увода да призная, че винаги има трудности и..
За пътя към сътрудничеството в областта на креативните и творчески индустрии между Източна и Централна Европа и Китайската народна република – разговор с Юлия Томова и Влад Гицоайка . Повод за срещата в студиото на "Нашият ден" е проведеният Пети форум на културните и творчески индустрии между Китай и Централна и Източна Европа . Юлия..
С настъпването на лятото читалище "Тротоара 2020" представя своята вълнуваща лятна програма, в която ключово събитие е TRAP Fest Open Air 2024. Председателят на читалището Деян Янков разказва повече за инициативата. Всички събития са с "вход свободен" и предоставят уникална възможност за младежите да бъдат активна част от организацията, публиката и..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg