Културното наследство на БНР и пазителите и търсачите на звукови съкровища.
Кин Стоянов, журналист и създател на екип „Инфохолици“ – за историите, хората и откритията в работата с наследството на Златния фонд:
"Честит празник! Нека всички да сме много горди с този рожден на най-големия културен институт в България. Защото Българското национално радио – освен че е обществената медия, чиито новини се ползват с най-голямо доверие – има своите музикални състави (своя Симфоничен оркестър, своя Биг бенд), създава своя Радиотеатър и пази невероятно голям обем културна памет от новата история на България."
Екип „Инфохолици“
"С моя колега Емил Янев, като екип „Инфохолици“, създадохме цяла програмна линия в стартиращото тогава Радио София. В този исторически формат на "Часът на инфохолиците" (всеки работен ден), петък бяхме оставили за историята – в "Часът на Клио" работехме много с Архивния фонд на БНР. Връщайки се в архивите, ние успяхме да създадем един изключително интересен продукт, свързан с новите технологии и с начина, по който историята може да стане достъпна и за новите поколения (нашият проект "История от Лентохранилището"). Успяхме да създадем една мултимедия, в която потребителят можеше да слуша и предването, можеше да разглежда виртуално избожбата – всички тези технологии, които напоследък станаха по-известни за публиката след карантината, на практика ние ги бяхме правили тогава. За съжаление конюнктурата, която настана през 2013 г. за известно време в БНР, отложи нашето намерение това да стане за Радио Бинар (по времето, когато Пауляна Новакова създаде Радио Бинар).
Есто Везенков – един от създателите на радиото
"Радиото винаги може да бъде в личната и творческата съдба на един човек източник на изключително вдъхновение, но и източник на сериозни огорчения. Искам да се върна към един от създателите на радиото – неговата съдба е най-добрата илюстрация. Една позабравена, но изключителна за радиото фигура – Есто Везенков – един от създателите на радиото. Прекрасно е, че в края на живота си този човек остави една книга "Частица от истината за цялото". Това е мемоарна книга, която проследява не само съдбата на Есто, не само съдбата на Българското радио от 1935 г. насам, но и съдбата на българския интелектуалец.
Есто Везенков попада по интересен начин в радиото. Неговото семейство са бежанци от Западните покрайнини. Един от хората, в основата на много организации срещу Ньойския договор в България. Много интересна личност. Завършва философия в Софийския университет. Дори когато се явява на конкурс в радиото, въпреки че комисията го класира първи, по това време Сирак Скитник не иска да бъде той, защото, воден от други подбуди, иска на това място да бъде назначен един човек от българската литературна бохема – Емил Коралов. И въпреки това генералът, който е министър на пощите и далекосъобщенията (това е министерството на радиото при създаването му), настоява да няма такива шуробаджанашки истории и да бъде назначен първият класиран от комисията. Така въпреки съпротивата на Сирака Есто Везенков попада в радиото.
Есто Везенков създава първите икономически предавания, първите изнесени предавания на радиото. Първото изнесено предаване на радиото е било от Черни връх. По това време с коне са прокарали жицата, така че да има телефонна връзка от Черни връх."
Чуйте повече в звуковия файл.
Фестивалът на българското игрално кино "Златна роза" започна на 16 септември във Варна и ще продължи до 23 септември. Юлия Владимирова от екипа на "Нашият ден" разказва – на живо от Морската столица – за състоялата се откриваща церемония на фестивала. "Златна роза" беше открит с премиера на филма „Любоф“, реж. Ивайло Христов...
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..
Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..
В рубриката "Темата на деня" на БНР "Нашият ден" изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" (НФК) София Щерева очерта основните параметри и предизвикателства пред Фонда за 2025 година, както и перспективите за следващия програмен период. Подкрепа за устойчиво развитие на културата Щерева подчерта, че НФК е едно от малкото места, откъдето..
Професорът по нова и най-нова българска литература Антоанета Алипиева , която живее и преподава в Белград, Сърбия, разказва в "Нашият ден" за книгата си "ТКЗС в българската литература". Изследването обхваща литературното отражение на съдбата на българското село в периода от 1945 година до ден-днешен. Проф. Алипиева разглежда митовете,..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg