Културното наследство на БНР и пазителите и търсачите на звукови съкровища.
Кин Стоянов, журналист и създател на екип „Инфохолици“ – за историите, хората и откритията в работата с наследството на Златния фонд:
"Честит празник! Нека всички да сме много горди с този рожден на най-големия културен институт в България. Защото Българското национално радио – освен че е обществената медия, чиито новини се ползват с най-голямо доверие – има своите музикални състави (своя Симфоничен оркестър, своя Биг бенд), създава своя Радиотеатър и пази невероятно голям обем културна памет от новата история на България."
Екип „Инфохолици“
"С моя колега Емил Янев, като екип „Инфохолици“, създадохме цяла програмна линия в стартиращото тогава Радио София. В този исторически формат на "Часът на инфохолиците" (всеки работен ден), петък бяхме оставили за историята – в "Часът на Клио" работехме много с Архивния фонд на БНР. Връщайки се в архивите, ние успяхме да създадем един изключително интересен продукт, свързан с новите технологии и с начина, по който историята може да стане достъпна и за новите поколения (нашият проект "История от Лентохранилището"). Успяхме да създадем една мултимедия, в която потребителят можеше да слуша и предването, можеше да разглежда виртуално избожбата – всички тези технологии, които напоследък станаха по-известни за публиката след карантината, на практика ние ги бяхме правили тогава. За съжаление конюнктурата, която настана през 2013 г. за известно време в БНР, отложи нашето намерение това да стане за Радио Бинар (по времето, когато Пауляна Новакова създаде Радио Бинар).
Есто Везенков – един от създателите на радиото
"Радиото винаги може да бъде в личната и творческата съдба на един човек източник на изключително вдъхновение, но и източник на сериозни огорчения. Искам да се върна към един от създателите на радиото – неговата съдба е най-добрата илюстрация. Една позабравена, но изключителна за радиото фигура – Есто Везенков – един от създателите на радиото. Прекрасно е, че в края на живота си този човек остави една книга "Частица от истината за цялото". Това е мемоарна книга, която проследява не само съдбата на Есто, не само съдбата на Българското радио от 1935 г. насам, но и съдбата на българския интелектуалец.
Есто Везенков попада по интересен начин в радиото. Неговото семейство са бежанци от Западните покрайнини. Един от хората, в основата на много организации срещу Ньойския договор в България. Много интересна личност. Завършва философия в Софийския университет. Дори когато се явява на конкурс в радиото, въпреки че комисията го класира първи, по това време Сирак Скитник не иска да бъде той, защото, воден от други подбуди, иска на това място да бъде назначен един човек от българската литературна бохема – Емил Коралов. И въпреки това генералът, който е министър на пощите и далекосъобщенията (това е министерството на радиото при създаването му), настоява да няма такива шуробаджанашки истории и да бъде назначен първият класиран от комисията. Така въпреки съпротивата на Сирака Есто Везенков попада в радиото.
Есто Везенков създава първите икономически предавания, първите изнесени предавания на радиото. Първото изнесено предаване на радиото е било от Черни връх. По това време с коне са прокарали жицата, така че да има телефонна връзка от Черни връх."
Чуйте повече в звуковия файл.
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg