Културното наследство на БНР и пазителите и търсачите на звукови съкровища.
Кин Стоянов, журналист и създател на екип „Инфохолици“ – за историите, хората и откритията в работата с наследството на Златния фонд:
"Честит празник! Нека всички да сме много горди с този рожден на най-големия културен институт в България. Защото Българското национално радио – освен че е обществената медия, чиито новини се ползват с най-голямо доверие – има своите музикални състави (своя Симфоничен оркестър, своя Биг бенд), създава своя Радиотеатър и пази невероятно голям обем културна памет от новата история на България."
Екип „Инфохолици“
"С моя колега Емил Янев, като екип „Инфохолици“, създадохме цяла програмна линия в стартиращото тогава Радио София. В този исторически формат на "Часът на инфохолиците" (всеки работен ден), петък бяхме оставили за историята – в "Часът на Клио" работехме много с Архивния фонд на БНР. Връщайки се в архивите, ние успяхме да създадем един изключително интересен продукт, свързан с новите технологии и с начина, по който историята може да стане достъпна и за новите поколения (нашият проект "История от Лентохранилището"). Успяхме да създадем една мултимедия, в която потребителят можеше да слуша и предването, можеше да разглежда виртуално избожбата – всички тези технологии, които напоследък станаха по-известни за публиката след карантината, на практика ние ги бяхме правили тогава. За съжаление конюнктурата, която настана през 2013 г. за известно време в БНР, отложи нашето намерение това да стане за Радио Бинар (по времето, когато Пауляна Новакова създаде Радио Бинар).
Есто Везенков – един от създателите на радиото
"Радиото винаги може да бъде в личната и творческата съдба на един човек източник на изключително вдъхновение, но и източник на сериозни огорчения. Искам да се върна към един от създателите на радиото – неговата съдба е най-добрата илюстрация. Една позабравена, но изключителна за радиото фигура – Есто Везенков – един от създателите на радиото. Прекрасно е, че в края на живота си този човек остави една книга "Частица от истината за цялото". Това е мемоарна книга, която проследява не само съдбата на Есто, не само съдбата на Българското радио от 1935 г. насам, но и съдбата на българския интелектуалец.
Есто Везенков попада по интересен начин в радиото. Неговото семейство са бежанци от Западните покрайнини. Един от хората, в основата на много организации срещу Ньойския договор в България. Много интересна личност. Завършва философия в Софийския университет. Дори когато се явява на конкурс в радиото, въпреки че комисията го класира първи, по това време Сирак Скитник не иска да бъде той, защото, воден от други подбуди, иска на това място да бъде назначен един човек от българската литературна бохема – Емил Коралов. И въпреки това генералът, който е министър на пощите и далекосъобщенията (това е министерството на радиото при създаването му), настоява да няма такива шуробаджанашки истории и да бъде назначен първият класиран от комисията. Така въпреки съпротивата на Сирака Есто Везенков попада в радиото.
Есто Везенков създава първите икономически предавания, първите изнесени предавания на радиото. Първото изнесено предаване на радиото е било от Черни връх. По това време с коне са прокарали жицата, така че да има телефонна връзка от Черни връх."
Чуйте повече в звуковия файл.
В навечерието на Великден "Трамвай по желание" прави своята публика съпричастна на две кино възкресения. Режисьорът Олег Ковачев представя своите най-нови документални ленти, посветени на две от най-емблематичните за България личности от 20 век – Георги Астарухов и Димитър Списаревски. В който и клуб на футболния клуб "Левски" да влезете,..
Последното заглавие в репертоара на Драматично-куклен театър Враца е "Дванайсет разгневени мъже" от Реджиналд Роуз. Историята започва с това как един син пронизва баща си с нож. Дванайсет заседатели се опитват да разплетат случая, но единствено заседател номер 8 се усъмнява в деянието. Справедливост или правосъдие се търси в тази ситуация и..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg