Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На опашката или със захапана опашка

Захари Карабашлиев: Много често тиранията започва с демагогия

Захари Карабашлиев
Снимка: БГНЕС

„Опашката“ е опит да бъде прочетено настоящето, тя е най-полифонично некоректната книга. Този роман или се чете като филм, или се сънува като сън – за да се преглътне. Прибързаните анализатори на литературни текстове могат да нарекат книгата "политически трилър", други могат да я пренасочат към драматургичните форми. "Опашката" като че връща Захари Карабашлиев към "18% сиво", тя потвърждава умението на автора да разказва. Опашката като метафора и челно обобщение... Една захапана, дори прехапана опашка... Това е един особен вид сомнамбулизъм, едно особено сънуване. Всички пушки на Чехов гръмват до края на спектакъла, а прочитът на романа дава повод за нов разговор.

Накъде отиваме, накъде върви светът? Захари Карабашлиев разказва в "Артефир":

"Това е книга за промяна. И книга, която претърпя много промени. Писах я години преди пандемията – може би от 2014 г. Започна от сцена за театрална пиеса. Писах докъм 2018 – не се получи пиеса, върнах се отново към идеята за роман и така вървя до лятото на 2020 г. Напред-назад – между пиеса, театър, кино... Много важно е сънуването. Особено в последните месеци, когато завършвах книгата, не си спомням нито една нощ без сънуване и без много напрежение, което рязко спря, след като я предадох на редакторите."

Макар да се чете леко, това е тежка книга в тежко време

"За да се стигне дотам, че нещо да се чете леко, аз го пиша доста бавно. Истината е, че ние пишем не защото ей така сядаме с един куп теми, които искаме да сложим на масата и да ги разискваме и да им даваме отговори, а защото самият аз търся отговори на въпроси, но те не стават по-малко с времето. Писах книгата преди това, но пандемията ми даде един много хубав фон, на който я завърших. И допълних фона на тази красива и трагична история между Невена и Павел. Светът продължава да не ми е ясен и с тази книга аз се опитвам за себе си да си обясня някои неща. И всъщност, помага..."

Книгата не дава отговори, но поне подрежда въпросите

"Действието на книгата се развива след втората пандемия. Колко по-научнофантастично би могло да бъде от това, което ни се случва вече една година? Кой би могъл да си представи, че ние по един много лек и неусетен начин можем да бъдем върнати на практика в едно прединдустриално общество – не ни е разрешено да пътуваме, да се събираме... като крепостни селяни..."

Любовта в романа дава ново зрение

"Апостол Павел в прословутото си обръщение към коринтяните, където говори за любовта, казва "Когато бях дете, виждах всичко чисто и ясно, а сега, като възрастен, го виждам като в мръсно огледало" и "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка"."

Героите

"Много често тиранията започва с демагогия. Моята книга разглежда вътрешните убеждения на един априори чист човек, който вероятно бива заразен от вируса на възможността за власт, от вируса на възможността за промяна. И как той вече действа в тази нова среда и ситуация, как това рефлектира върху неговата любов и връзка с любимата, със света, с историята, с бъдещето..."

Опашката

"От героинята осъзнах всъщност колко много означава една опашка, колко много значения има – дали тя е опашка за хляб, дали е опашка за ваксини, дали е опашка на хвърчило, дали е опашка на животно, "на опашката на историята"... Изключително много полиреферентна може да бъде опашката. Историята/времето често захапва опашката си." 

Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият – дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици – критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче открива, че на годеницата му, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Истинска опашка. И докато Невена не вижда това като аномалия или проблем, Павел е разтърсен из основи. Нещата се усложняват още, когато той получава неочаквано предложение – да спечели следващите президентски избори. Изкушен да приеме мисията, която му се предлага, и да поведе страната към един нов ред, Павел се изправя пред съдбовни решения и техните безвъзвратни последствия. 

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC "Голямото четене". Карабашлиев е носител на наградите "Роман на годината" (Фондация "ВИК"), "Хеликон", "Аскеер" и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите "Кратка история на самолета", "Симетрия", "Откат" и други сборници и списания, превеждани са на много езици. Включен е в престижната американска антология "Най-добрата европейска проза" 2018.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

11 български и 3 чуждестранни театрални трупи на фестивала "Арлекино и Марионета"

Международният фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета" ще има своето седмо издание. Форумът се утвърди като един от най-атрактивните в летния афиш у нас. Тази година се предвижда гостуването на 11 български и 3 чуждестранни театрални трупи. Официалното откриване ще бъде в Амфитеатър "Аполония" със спектакъла за деца..

публикувано на 29.07.25 в 08:15

Изкуството на музиката и природата се срещат в Jam on the River

Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..

публикувано на 28.07.25 в 17:40
Велин Манов, Мария Василева и Мартина Йорданова

Дарението на Гауденц Руф на Националната галерия, подредено в изложба

Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..

публикувано на 28.07.25 в 16:14

Писателят анималист разказва…

Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата!  Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар,  кучкар, инженер, но и..

публикувано на 28.07.25 в 14:05

Георги Шашиков: Фаготът като съдба и билет към Япония

В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..

обновено на 28.07.25 в 13:12