Дали хората са били по-добри или по-лоши в миналото? Има ли място доброто в съвременния свят? Отговор на тези въпроси дава в “Нашият ден“ философът Тодор Тодоров.
“В съвременния капиталистически развит свят се наложи такава етика, която ни убеждава, че трябва да бъдем егоисти, индивидуалисти. И няма основание да правиш добро, глупаво е някак, наивно е, да правиш или да очакваш добро. Поговорки като “на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата“, са по-валидни в днешно време. Така живеят хората, това е, което се налага. Освен това, ако човекът се сведе до една функционална единица, която трябва да работи, тогава какво място има за доброто!?“
“Това с доброто е доста сложна голяма тема, ако питате философски. Тъй като “доброто“ не е само етическа категория, то не се изразява само в някакви актове. Спонтанният акт е нещо, което човек прави непредвидимо, прави спонтанно, свободно, без необходимост. Но освен, че се изразява в някакви актове, някакви действия, “доброто“ е и онтологическа категория. Нещо, което описва самото битие, самото съществуване в света. И това е било така например в християнството, в християнската интуиция за света, където самото съществуване е нещо добро. В този смисъл всичко, което съществува, всичко, което има някаква форма, вид, мяра и ред, а всичко, което съществува има някаква форма и мяра, е добро. Да бъдеш е нещо добро, това е едно изконно християнско разбиране, което ние днес вероятно сме загубили. Не знам доколко “доброто“ има някакво място във важните категории на съвременния свят, защото ние живеем в един технизиран, функционален свят, където доброто по-скоро пречи.“
“Никога не съм разбирал тези неща – “Ден на доброто“, в който хората трябва да демонстрират добро, или ден на жената, в който трябва да бъде уважавана, в другите дни можем да я бием. Или Ден на влюбените, а всъщност цялата година е на влюбените.“
По-лоши ли ставаме
“Всяко поколение винаги ожалва своето време – “става по-зле, хората са по-лоши, едно време беше по-добре“. Това е носталгия и е напълно естествено. Трудно е да се каже дали хората са станали по-добри или по-лоши. Ние, поне в нашия западен свят, традиционно вярваме в прогреса, идеята, че всичко става по-добро. Включително и хората в някакъв морален смисъл стават по-добри. Но вижте как изглежда светът, не съм убеден в тази тенденция.“
Делението на добри и лоши
“Това не е точно деление между добро и лошо. Това е поляризацията, която настъпва в съвременния свят и тя е на глобално равнище. При това поляризация на много различни лагери, омразващи се един друг. Иначе делението между добри и лоши е много архетипно разбиране за добро и зло, черно и бяло. Това, което стои реално зад това, е друго."
Повече можете да чуете от звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg