Какви трябва да бъдат изпитните формати за Националното външно оценяване (НВО) и откъде трябва да започне промяната? Досегашният формат на НВО и матури измерва основно предметното знание на учениците, а не развитието на компетентности и критично мислене.
Темата коментира в “Нашият ден“ Златка Димитрова, експерт по образователни политики в сдружение “Образование 2030“. Тя е част от екипа експерти, провели проучванията за ключовите компетентности и тяхното място в нормативната уредба.
А също и част от организацията на онлайн дискусия “Промяна в изпитните формати“. Виртуалната среща, на която присъстваха повече от 200 учители, директори, родители и образователни експерти.
Дискусията постави на фокус и интегрираните изпитни формати, които могат да бъдат въвеждани от 2022/2023 учебна година. Те представляват тестови изпит по хуманитарни и по природни науки.
Изпитът по хуманитарни науки ще оценява компетентностите на учениците по български език и литература и по обществените науки. Този по природни науки ще обединява математика и учебни предмети като химия, физика и биология.
Акценти в дискусията
“Целта на тази дискусия беше да провокира този разговор, който сякаш остана малко забравен през последната година, а е много важен. За това по какъв начин оценяваме компетентностите на учениците, които трябва да придобиват в училище. Или как оценяваме дали образованието е качествено, дали учениците добиват тези умения, които ще им бъдат нужни в живота. Това става чрез форматите на външните оценявания и на матурите, които обаче досега правеха нещо друго. Досега оценяваха по-скоро предметното знание. И това беше проблем, който сякаш и родители, и учители, и ученици, всички в системата припознават, и за който всички искат да намерим решение.“
“През миналата година беше направено едно изменение в Наредбата за оценяването, което даде възможност от 2022-23 г. да се въвеждат такъв тип формати, т.нар. “интегрирани формати“, които да оценяват функционалната грамотност на учениците. Не само по едни предмет, например математика или български език, а по повече предмети от тази област. “
Интегрирани изпитни формати
“В хода на дискусията стана ясно, че от Министерството все още не са предложили конкретен формат. Те са задали рамката, в която могат да бъдат формирани тези формати, но все още нямаме примерен такъв, за да можем конкретно да обсъждаме задачите и предметите. От наредбата става ясно, че има възможност по заповед на министъра да бъдат определяни повече от един предмет, който да се включи във външното оценяване в 4, 7 и 10 клас.“
Предложения на Министерството
“За момента предложенията са по-скоро повърхностно дефинирани. Това, което има възможност да се случи, е да има интегриран изпит. “
Промяната
“Вярваме, че това е една много важна част от промяната. Начинът, по който оценяваме учениците. Защото именно върху този начин учителите изграждат моделите и методите, по които преподават, за да могат да ги подготвят. “
Александра Мирчева, мениджър „Проекти“ в сдружение „Образование България 2030“ коментира в “Нашият ден“ проекта Мениджърска академия за училищни директори.
Академията се организира вече две години.
“През последните две години реализираме проекта благодарение на подкрепата на Българския форум на бизнес лидерите. Преди две години се зачудихме кои са другите ключови фигури в образованието, освен учителите, чиято подготовка е от основно значение. Очевидно е, че това са училищните директори, лидерите, които на локално ниво водят трансформацията напред.“
“Фокусирахме усилията си в подкрепа на училищните директори чрез проект, който да ангажира различни заинтересовани страни, които могат активно да допринасят към промяната. От една страна, сме ние като експертна гражданска организация, заедно с други наши партньори, от гражданския сектор. От друга страна, е отговорният бизнес в България.“
“Няколко от темите, по които работим с участниците в академията са: управление на времето и задачите, мотивация на екип, разрешаване на конфликти, даване и получаване на обратна връзка, делегиране на отговорности в екипа. Това са все умения, които сме извели на база на нуждите на участниците. Това са умения необходими на всеки един лидер и мениджър, така че екипът му да е по-ефективен и да изгражда позитивна и развиваща среда.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Веднага след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. търновската общественост поставя основите на традицията за нейното честване. Това разказа историкът Тодорка Недева, дългогодишен уредник в Историческия музей във Велико Търново, в изнесено студио на "Нашият ден". Б ългария започва да съществува на 22 септември 1908 година..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир Гетов , Уестминстърски университет, Лондон, автор на предговора към книгата "Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра" на Джейн Смайли. Четвъртата информационна революция "Трябва да се..
Преди 117 години в храм "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов обявяват васалното Княжество България за независимо царство. В чест на Деня на независимостта "Нашият ден" гостува в старопрестолния град. В изнесеното студио на предаването разговаряме с проф. Милко Палангурски ,..
Това, че Йото Пацов пак извади на бял свят нова книга и че пак тя е хубава, не може да учуди никого. Чудни са "шашкъните" от село Ъглен, които той е описал, и делата им също са чудни и забавни. С някои от тях – и най-вече с описателя им – разговаряха водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски на представянето на книгата в..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Фестивал за театрално, цирково, музикално и улично изкуство "Ракла фест" избра за първото си издание лятната сцена на централен градски парк в Перник...
Зад творческия псевдоним Канина Крисалис се крие българката Калина Панайотова. Тя е завършила Американския университет и интензивна програма по творческо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg