Колко и какви могат да бъдат усложненията върху организма след преболедуван Covid-19?
Акад. Владимир Овчаров коментира темата в рубриката “За здравето“ на “Семейно радио“:
“Увреждания има в много от системите. Сърдечният мускул се засяга, има описание на вируси, които се намират в клетките на сърдечния мускул – миокардиоцити, които ги разрушават. Почти всеки вече знае, че се увреждат кръвоносните съдове. Малките съдове се увреждат. Така че, когато има увреждане на съдовете, няма да бъдат увредени и други системи.
Установено за рецепторите за вируса е, че се намират на много места в храносмилателната система, започвайки от устната кухина, хранопровода, в стомаха, в тънките черва, в края на дебелото черво, в черния дроб. Да не говорим за дихателната система, там всеки знае какво става.
Има увреждания и в бъбреците, в отделителната система, има увреждания и в половата система. По-често е при мъжете в тестисите, там се намират тези рецептори за вируса.
Вирусът е установен и в матката при жените и във влагалището. От някои теоретици се поставя въпроса дали би се предавал и по полов път. В плацентата също са намерени вируси, няма проблем да преминат през плацетарната бариера в плода.“
Усложнения след Covid-19 върху нервната система
“Още в самото начало в Италия беше установено, че пациенти с Covid-19 имат странни движения, описани са епилептични припадъци, енцефалити и мозъчни инсулти. Няма проблем да навлезе вируса в нервната система.
Единият път е по кръвоносната система. В мозъка могат да се заселят много добре, много спокойно вируса на Covid-19. Много лесен път за вируса е през носната кухина. Обонянието – там има около 70 млн. клетки, с които възприемаме обонятелната информация, оттам навлиза в тях, разрушава ги, по тях влиза в обонятелната луковица и оттам до мозъка проблем няма.
Знаете, че около 89% от хората имат проблеми с промяна на вкуса и загуба на вкус. Има едни специални вкусови луковици, с които клетките се променят на 10-12 дена, но като се увредят, от тези клетки, които вирусът намира, веднага попадат в нервните влакна оттам достигат до ствола на мозъка. Това са пътища, по които вирусът навлиза в нервната система.“
Има ли лоша ваксина
“Няма такава. Логично погледнато, е точно така, тази която я има, да ни предпази. Първо, ние нямаме още опит, но това, което се постигна в тази една година, това е истинско научно постижение, с което може да се гордее човечеството, че успя за по-малко от година да се приготвят ваксини, които да са в състояние да блокират пандемията. Това е постижение.
Ваксините са два вида – на базата на RNK, те са истинско постижение в науката, другите са с вектор. Трябва да бъдем благодарни на тези, които ни дадоха тази възможност. Защото в историята пандемиите и епидемиите са унищожавали силите на дадени народи и са давали възможност да се промени историята. Човешката история се е променяла, включително и нашата. Една такава зловеща пандемия е намалила населението много и е било лесно да бъдем завладявани, покорявани и още. Спомням си преди години детския паралич колко осакатени деца имаше. Няма го вече това нещо. Това всичко е постижение на ваксините.“
Взели ли сме своите поуки от историята
“Има една древна поговорка. Този, който не се поучава от грешките на миналото, е осъден да ги преживее. Всяко нещо, което се случва в живота ни и в живота на обществото, трябва да го преценяваме и да се опитваме да избегнем в бъдеще тези грешки, които ще допускаме."
Д-р Иван Букарев се включи по темата в рубриката “Събуждане по телефона“ на “Семейно радио“ и разказва за усложненията, които е получил вследствие на преболедуван коронавирус:
“Възстановявам се от усложненията след прекаран коронавирус, които се появиха след активната фаза. Около два месеца след като излязох от болницата, получих аритмия, едно забавяне на пулса – брадикардия, което ме обезпокояваше. Всички колеги, с които говорих, казваха, че ще мине след около месец, два, три, но не мина. Трябваше да стигна до диагностични уточнения и съответната терапия. Като постковидно усложнение при мен се получи едно смущение в проводната тъкан между предсърдието и камерата и трябваше да си сложа един пейсмейкър, който регулира пулса и вече се занимавам с всичко, с което се занимавам и преди, но без големи натоварвания.“
Акад. Овчаров коментира още и темата за болестите, които биха могли да бъдат повлияни от импланти:
“Около 3 млн. души в света имат някакъв вид импланти. Стотици хиляди имат кохлеарни импланти, които има дават възможност да чуват. Има и ретинални импланти и човек, който не вижда, започва да вижда. Стотици хиляди имат импланти в мозъка при паркинсон. Това беше първият пробив, някъде около 80-те години на предишния век френски изследователи поставиха в мозъка. Имаше ефект, но се оказа, че има и други странични ефекти, пипането в мозъка не е проста работа – едно оправиш, можеш три да развалиш.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg