Ако остане настрана емоционалният и романтичен привкус на определението „възрожденски“ и се придържаме към същината му, тя е самоорганизиране на общността за просвета, запазване на идентичността, благоденствие и бъдеще.
Историята на българските неделни училища зад граница от 90-те години насам напълно се вписва в този модел. През 1991 г. държавата се отказва от финансирането на няколкото български училища към посолствата ни, съществували дотогава. Някои от тях продължават да работят чрез самофинансиране благодарение на родолюбиви дипломати. Български семейства в чужбина започват да се обединяват в местни сдружения и да откриват училища изцяло със собствени средства и сили.
След бума на икономическата емиграция в началото на хилядолетието стотици хиляди български граждани със семействата си търсят препитание и реализация зад граница. Българските сдружения и училища се умножават единствено благодарение на усилията и желанието на сънародниците ни да запазят жива връзката си с родния език, традиции и култура. През 2006 г. представителите на българските училища в САЩ се обединяват в асоциация, а на следващата година се създава и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). През 2008 г. АБУЧ запознава българския парламент с дейността си и държавните власти са принудени да „припознаят“ образованието на българчетата в чужбина като част от ангажиментите си по конституция. Следва създаването на националната програма „Роден език и култура зад граница“, която финансира частично и на програмен принцип 53 български училища зад граница, а през 2011 г. мрежата от български училища в чужбина става част от българската образователна система.
Днес училищата зад граница са 400 в 40 страни на 6 континента. Въпреки съфинансирането и методическата подкрепа от държавата, те съществуват основно благодарение на труда, средствата, енергията и ентусиазма на сънародниците ни. В последните години и особено сега в условията на пандемия става все по-очевидно, че пътищата не са еднопосочни. Доста българи се завърнаха в родината заедно с децата си, много от които са родени в чужбина. Тяхната адаптация и вписване в образователната ни система ще бъде успешна, ако владеят езика и познават културата ни. Това е новата мисия на българските училища в чужбина – разказват Снежина Мечева, говорителка на АБУЧ и директорка от 30 години на Българското училище „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон, и Боянка Иванова, основателка и дългогодишна директорка на българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, в рубриката „Всичко за образованието“.
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg