В медийното пространство все повече се чува споменаването на моноклонални антитела. Извършва се оценка на данните на няколко моноклонални антитела, които ще бъдат терапевтични възможности в следващите месеци, клиничните изпитвания на данните показват намаляване на хоспитализациите и смъртността при инфекцията от Covid-19.
Принципът на действие на тези антитела е да се свързват с шиповия протеин и да не му позволяват да се захване за стената на клетката и да навлезе в нея. Терапията представлява венозна инфузия.
Какво представляват моноклоналните антитела и къде се прилагат към този момент в областта на медицината?
Темите коментира проф. Златимир Коларов, ревматолог към Клиниката по ревматология към Университетската болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.
“Ще тръгна малко по-отдалеч, за да обясня как точно действат. Израз на гениалността на създателя на природата е възможността отделните клетки да обменят информация по между си. И те произвеждат дадена клетка по неизвестни причини много хармонично спрямо общата функция на организма, произвеждат белтъчна молекула, която живее в пространството в кръвта в биологичните течности няколко минути, но в тези няколко минути тя отива до друга съседна клетка и се свързва с белтък, т.нар. "рецептор" върху повърхността на другата клетка, с което се задейства нейният отговор.
В една от книгите си бях написал следното – чрез цитокините, тези междинни молекули, клетките обменят информация помежду си. Едната клетка задейства чрез белтъка другата клетка как да реагира. Това е едно огромно разнообразие от различни белтъчни молекули, с които поддържат вътрешна хармония, защитата и реакцията на клетките при определени условия.
Тези белтъци се наричат цитокини или медиатори, т.е. посредници. Една част от тях са т.нар. "противовъзпалителни", които предизвикват възпалителен отговор в организма, под влияние на различни външни въздействия.
Възпалението е биологична реакция, с която се стреми да се преодолеят тези патогенни въздействия, болестотворните. Но тъй като те, когато минат в по-голямо количество, могат да бъдат и болестотворни. И организмът е създал друга система, пак белтъци, които ги неутрализират. Те се свързват със съответния рецептор и го блокират и тази белтъчна молекула не може упражни своя биологичен ефект.
И тъй като те се пръскат в голямо количество под влияние на тази инфекция, те вече имат отзащитен или нормален за организма ефект, те стават патогенни и много болестотворни, много рискови.
И сега знам, че вървят точно тези проучвания. Моноклонални антитела – това е точно тази част от белтъчната молекула на неутрализиращите цитокина молекули, съвсем най-активната част, която се свързва с цитокина и го неутрализира, най-общо казано.
Тя може да се свърже и с белтъчната молекула върху повърхността на клетката, където цитокинът действа, и по този начин той да не може да упражни своя ефект. И това е принципът на съвременното лечение с биологични средства, което е нова ера в лечението изобщо. Не само на ревматичните болести, но много голяма част и в онкологичните болести. Сега навлиза в гастроентерологията, в дерматологията, почти във всички области на медицината.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
