Неравенство чрез законодателство

Чувството за справедливост и за онова, че всеки отговаря справедливо за онова, което е направил. Така както го е направил и пред онези, които биха могли да го съдят справедливо.

Законодателният процес и начинът, по който сме изправени пред него и се чувстваме все по-неравни.

Темите коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“.

“Законодателния процес се превръща в някаква енигматична дейност, която оставя у всички нас усещането за трайно формиране на несправедливост. Хилядолетната традиция на законодателния процес е имала в себе си друга идея – да ни направи равнопоставени пред общи правила, отговарящи на нашиете общи нужди. Процесът има за задача да изглади кризите на неравенствата. Но това като че ли не се случва.“

“Законът преди всичко представлява израз на обща воля. Той се създава, за да отрази под формата на норми, възникнали общи обществени потребности. Нещо, от което всички заедно имаме нужда.“

“Законът не се пише за конкретни хора, за конкретни лица, а общо за всички. Така би трябвало да бъде. Но за съжаления сякаш все по-малко вярваме в това.

“Статистиката от законодателната дейност на вече приключилото дейността си Народно събрание показва една много неприятна тенденция – силно изкривяване на законодателната крива в посока на това, че законодателният процес започва да губи своята прозрачност и предвидимост.“

“Все по-често се случва промените в законите да бъдат внасяни “между две четения от депутат“, както жаргонът казва. Или да бъдат инициатива на депутатски групи. Нещо, което не е свързано със същината на законодателния процес.“

“Защото тази практика лишава обществото от възможност да изрази своето мнение по пътя на т.нар. обществено допитване. И по пътя на т.нар. предварителна оценка на въздействие на предстоящата законодателна промяна.“

Коментара можете да чуете от звуковия файл.