В България на 10 май се отбелязва Денят на химика. Празникът е определен с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост от 2001 г.
Наско Стаменов е един от най-успешните вдъхновители за това децата да се занимават с наука в България.
Освен че преподава на гимназисти в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) и в Химическия факултет, той участва и в “Корпус за бързо гърмене“.
Наско Стаменов е главен герой в “Нашият ден“.
“За съжаление ми се наложи да избягам от час заради интервюто, но гимназистите ми няма да се сърдят, оставил съм ги в добри ръце.
В момента не преподавам само на гимназисти, но и на деца в начален етап в едно друго училище. В двете места проблемите са различни. При малките да запалим искрата е лесно и трябва да наберем достатъчно обороти, за да успеят да превключат крайъгълния камък, който е седми клас и обикновено там се случва пропукването.
Пък при гимназистите, моите идват поне тлеещи, остава само да им дадем достатъчно кислород, така че да се възпламенят наистина хубаво.
Това да искам да се занимавам с наука и най-вече химия е мечта от много малък. Родителите ми направиха голямата грешка да ми подсигурят изключителен набор от енциклопедии – просто паднах по спиралата към науката.“
“Историята, която се случи, за да реша не само да се занимавам с наука, а и да я показвам на други хора, е сладко-горчива. В седми клас имахме химия и аз бях невероятно въодушевен, нямах никакво търпение да видя химикалите отблизо, да смесваме неща, неща да променят цвета си или да се запалят.
Но това се оказаха най-скучните часове в живота ми. Преподавателят беше демотивиран, караше ни да зубрим, изпитваше ни дума по дума от учебника. И аз реших, че това, което той прави, е престъпление. Не може науката да се преподава толкова скучно.
Просто да я оставиш сама да се вижда, пак е по-интересно от това. И си казах – “Не, не само ще стана учен, а и ще покажа химията такава, каквато я знам, каквато я обичам.
Науката не е само на черната дъска. Тя може да се пипа, подуши и види. Много хора не си дават сметка, че дрехите, които ползват, превозните средства, храната, водата, всичко това е минало през достиженията на науката, за да достигнат във вида, в който ги виждаме днес.
Преди по-малко от 300 години, водата не се е обезпаразитявала и е имало холера и тиф. Преди по-малко от 100 години, пластмасите са били кът. А сега всичко около нас е лесно достижимо – чиста вода, безопасна храна, покрив и дрехи.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg