Вероятно има известен парадокс във факта, че разговорът за климатичните промени и околната среда рядко включват децата, а тъкмо те ще бъдат най-сериозно засегнати от тях. Все още помним, че в предпандемичната 2019-а дума на годината стана „климатична стачка“ заради милионите ученици, които излязоха на протести и настояваха за мерки за ограничаване на ефектите на човешката дейност върху Земята.
Децата не са само залог в борбата с климатичните промени, те са и част от разговора. Затова е много важно да бъдат образовани и просветени в проблемите и усилията по опазването на природата и нейните ресурси.
Как да стане това обаче?
Малко преди Световния ден на околната среда, 5 юни, поглеждаме към Норвегия, която е една от държавите екологични отличници в Европа. Там екологичното образование започва в детската градина и обхваща началните етапи на образованието. Програмата се нарича „устойчива раница“ и в нея най-вече чрез занимания на открито и повече правене, отколкото слушане, децата се запознават с особеностите на околната среда и нейното опазване.
Вероятно и това допринася за факта, че Норвегия е държавата, която предлага най-добрите в света условия за живот на деца, според проучване на ООН, озаглавено „Бъдеще за децата на света“.
Свейн Ботвик от Норвежката агенция по околна среда разказва защо екологичното образование е важно и как помага на децата в една страна, която е богата на залежи от ценни изкопаеми горива, но също така сякаш е съставена от активни и будни любители на природата.
Норвежката агенция по околна среда е партньор на Министерството на околната среда и водите у нас в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Като част от партньорството е и пренасянето на норвежкия опит и „устойчивата раница“ у нас.
Силвия Рангелова, директор на дирекцията „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ разказва за интереса на тукашните училища и детски градини към програмата, за възможностите пред екологичното образование. Не на последно място и за ролята и мястото на децата във взаимоотношенията ни с природата, особено що се отнася до промяна в нагласите и навиците на възрастните.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
