„Понякога собствената ти глава е най-големият враг“ – интервю с Кристиан Стадсгард

Vanity Productions е псевдонимът, под който ще откриете ембиънт музиката на Кристиан Стадсгард, съосновател на датския лейбъл за електронна музика Posh Isiolation и член на Damien Dubrovnik (с Локе Рабек) и The Empire Line (с Айзък Хансен и Йонас Рьонберг). Ако всичко върви по план, на 19 юни Vanity Productions ще изсвири своя първи концерт в София в компанията на местните проекти Niandraz и Cyberian, както и Rangelova, основателка на музикалната агенция Altar, която пристига от Берлин за специален закриващ диджей сет. Близо десет години, ние от предаването „Аларма", следим музиката на Стадсгард и за нас беше удоволствие да проведем един кратък, но съдържателен разговор броени дни преди първото му шоу в България.

Работата ти като Vanity Productions се е настанила в много по-спокойни музикални територии в сравнение с екстремния звук на другите ти настоящи проекти или предишната ти работа в сферата на нойз музиката. Има ли място за крайности в соловия ти проект?

Всъщност, в началото на тази година започнах отново да работя с по-сурови звуци. Беше по време на третата вълна на Корона вируса и от чиста проба скука започнах да експериментирам с микрофония и шум. Не бях го правил от толкова много години. Този път обаче прилагах и други техники, като гранулизация на звука, които пък използвам през последните няколко години. Останах смаян от богатството на звука и текстурите, които се получаваха. В почти всички от предстоящите ми издания тези елементи ще присъстват по един или друг начин.

Споделял си, че през последните години средствата ти за правене на музика са все по-дигитални, а музиката ти сякаш става все по-минималистична и с почти класическо, камерно усещане. Безкрайните възможности на дигиталния софтуер не те ли изкушават да се впуснеш в по-грандиозен звук и продукция?

Не харесвам особено много максималистичния звук. Независимо дали става дума за класически произведения, или за съвременна дигитална продукция, често той ми се струва досаден. Така че всичко опира до личния избор и вкус. Последното нещо, което искам, е музиката ми да звучи като направена от продуцент със скъп софтуер, който го използва сякаш е TOTO на стероиди. Вярно е, че напоследък ползвам повече дигитални средства, но до ден днешен повечето от работата по музиката ми все е основно извън компютъра. В тази връзка не използвам кой знае колко софтуер.

Струва ми се, че през последните години Vanity Productions е станал доста по-продуктивен проект, може би не става дума за наваксване с публикуването на по-стари произведения от архива ти, а по-скоро се е увеличила нуждата да представяш повече от музиката?

Не мисля, че преди можех изцяло да изразя каквото исках със средствата, които имах. Мисля, че бях прекалено консервативен в идеите си и ми липсваше куража да се откажа от принципи, които следвах в оборудването и за начина си на работа като цяло, и да възприема нови технологии и техники. Понякога собствената ти глава е най-големият ти враг. Сега имам много по-малък сетъп, отколкото преди 5-6 години. Сега в голяма степен семплирам музика на други хора и използвам само няколко различни аналогови и дигитални ефект-процесори, и малко редактиране на компютъра. Не мисля, че някога съм бил по-продуктивен. Чувствам се по-близо до мястото, където искам да се намирам от артистична гледна точка.

До каква степен свиренето на живо е част от твоя творчески процес или е напълно различно преживяване?

Концертите са различен творчески процес. Обожавам да свиря на живо, да срещам и докосвам хора, да ги виждам как се прегръщат, да ги виждам как плачат. Двете неща обаче все пак са свързани. За да мога да правя музика, имам нужда от стимули, трябва да виждам неща, които не съм виждал преди. Имам нужда да говоря с хора, които мислят по различен начин от мен или просто да правя неща, които не правя всеки ден. В тази връзка, пътуването и свиренето на живо са изключително важни за цялостния ми творчески процес. 

Много хора от по-екстремни сцени намират свиренето на ембиънт музиката за терапевтично, за други пък е скучно, ти от коя страна смяташ, че се намираш?

Може би с годините музиката ми е станала по-лека, но дълбоко в себе си съм все още нойз хлапе, което харесва шумни, мръсни и физически концерти. Моите лайв сетове включват по малко и от двете неща – успокояващи звуци и чист шум. На пръсти се броят артистите, които могат да направят изцяло ембиънт или изцяло нойз сет без да отегчат хората в публиката, или поне без да отегчат мен.

Концертът ти в София ще бъде първият за теб след дълга пауза, какво да очакваме?

Носете си кърпички.

Разбрахме че обичаш да свириш на „по-трудни”места като Източна Европа. Вече си свирил в Македония, така че си подготвен за споделената ни реалност. Все пак има ли някое място, което истински те е изненадало?

Не мисля, че смятам София за „трудно” място, но да, искам да виждам места по света, които не са Северна Европа. Преди няколко години, когато свирих в Македония, бях изключително изненадан от цялостната инфраструктура на града. Изглеждаше точно като колажите, които правихме за обложките на по-старите издания на Posh Isolation. Така че, да, Македония определено ме хвана неподготвен и оттогава насам искам да се върна в тази част на света. Всъщност съм много, много щастлив, че този концерт беше възможен.

Първият концерт на Vanity Productions се организира от колектива за експериментална музика Amek и ще се проведе в Koncept Space (София, бул. „Никола Вапцаров“ 6). Билети за него могат да се намерят в системата на EpayGo, а вратите на 19 юни, идната събота, отварят точно в 20.00 ч.